15-ти август, Успение на Пресвета Богородица

Миналата година 15 август беше особено горещ слънчев ден. Спомням си, че когато излязохме на магистралата и пътят стана монотонен (вече не мислех откъде да мина и колко коли има около нас), имах интересно усещане. Като че в самия въздух наоколо усещах спокойствие и радост, може би това което някои наричат 'благодат'.

Почти се изненадах, защото определено не идваше от мен. Мисля че този беше от дните, в които бързах да свърша много неща и пренебрегнах за пореден път вътрешното си състояние. Но ето че това усещане беше с мен.

Напомни ми за усещането, което понякога носят дните на слънчевото равноденствие и слънцестоене (лятно/зимно слънцестоене и есенно/пролетно равноденствие), които са тясно свързани със символичната страна на живота на Иисус, както и други слънчеви божества по света.

Едва по-късно разбрах, че това е денят, в който християнството празнува Успение Богородично или Голяма Богородица, както се нарича още у нас. Това е денят, в който се вярва, че Дева Мария се пренася в отвъдния свят и заема своето почетно място сред божествените йерархии.

Коя е Тя?

Доколко познаваме същността зад иконата? И възможно ли е в наши дни да се свържем с Дева Мария, за да я опознаем?

Историята и съвремието ни изобилстват с примери за връзка с нея, с нейни проявления. Как да знаем, обаче, дали са истина? - Докато са чуждо преживяване, а не наше собствено, би било трудно.

Затова на този ден ми се иска да обърна внимание, да се вслушам, да помълча. Ако не съм готов да усетя повече, то поне да се възползвам от усещането на деня.

Музика: Йохан С. Бах - "От дълбините Те викам" BWV 131

Музика: Йохан С. Бах - "Христос лежи в смъртните окови"

  Днес споделям една кантата от Й. С. Бах, която традиционно се изпълнява по време на Великденските празници.

Както можете да видите от текста по-долу, тя разказва за борбата между живота и смъртта, за битката и победата на Христос срещу смъртта, като алегория за спасението на индивида.

Поетично и с препратки към Библията, и всичко това комбинирано с мелодия, която хваща за ръка текста и не го пуска до края, Бах винаги ме кара да се замисля за живота си и да го погледна в перспектива. Перспективата, от която имам нужда.

Музика: Йохан С. Бах, "Събудете се, вика ни гласът"

Притчата за мъдрите и неразумните девици,
1822 Уилям Блейк

Йохан С. Бах е един от най-великите гении в световната музикална история.

Тук ще споделя една негова кантата - "Wachet auf, ruft uns die Stimme" ("Събудете се, вика ни гласът"), която е свързана с предишната тема за мотива за Младоженеца.

В кантатата откриваме библейския мотив за петте мъдри и петте неразумни девици. Накратко, всички те били в очакване на младоженеца и на сватбеното тържество, но първите се приготвили с масло за своите светилници, докато неразумните девици не го направили. Младоженецът се забавил и девиците се унесли в сън. Посред нощ се чули гласове, които обявили идването му (Христос е наричан още 'Среднощното Слънце'). Мъдрите девици запалили своите светилници и успели да стигнат до уреченото място, докато неразумните бързали да намерят масло за своите и в крайна сметка не били допуснати  на сватбеното гощение.

Това, което прави това произведение изключително красиво, за мен, е търсенето, копнежът и желанието; донякъде тъгата от разделението от божественото; впоследствие - единението и радостният възторг от връзката и онова присъствие, което носи утеха, мир и дълбоко щастие.

Музика: Away in a Manger, Ola Gjeilo

Музика: Лорин Хил - Отвъд рамките

Вероятно за почти всички, Лорин Хил (26 май 1975г.) е познато лице и глас. Тя е американска певица, композиторка и актриса.


Преди известно време ми попаднаха няколко нейни песни от концерта MTV Unplugged No.2 (2001), след това изгледах целия концерт и мисля, че си струва да го споделя тук.


Лорин поставя под въпрос социалните норми, традициите и начините, по които функционираме в обществото. 

Същевременно  с това в текстовете ѝ има подкана към индивидуален поглед навътре, към преодоляване и намиране на себе си.

Музика: Miserere Mei, Deus

 Miserere Mei, Deus или 'Смили се над мен, Господи' е произведение, което се е превърнало в символ на ренесансовата религиозна музика. Негов автор е Грегорио Алегри, италиански композитор, свещеник и певец.

 Текстът е зает от Псалм 51 и се отличава с настроение на смирение и разкаяние. Това, което грабва, обаче, още преди да видиш текста, според мен, са  невероятните гласове и полифоничната мелодия (типична за периода).

"Смили се над мен, о, Господи, според своята обична благост.
Според множеството Твои милости, изличи моите прегрешения.
Измий ме старателно от нечистието, очисти ме от греха ми.
Защото признавам грешките си, и грехът ми е винаги пред мен.
Срещу Теб единствено съм прегрешавал и съм вършил зло пред погледа Ти.
Оправдана е твоята присъда и ясно е твоето решение
Ето, дойдох на тази земя в грях и в грях бях заченат.
Но ето, Ти желаеш истина в дълбочината на моето същество.
Научи ме на мъдрост в най-вътрешните частици от мен.
Очисти ме с исоп* и ще бъда чист, измий ме и ще бъда по-бял от сняг.
Изпълни ме с радост и веселие. Тогава костите, които Ти си счупил ще се възрадват.
Извърни лице от греховете ми и изличи всички мои прегрешения.
Създай в мен чисто сърце, о, Господи. 
Възобнови непоклатим дух в мен.
Господи, отвори устните ми и устата ми ще засвидетелства Твоята възхвала.
Ти не изпитваш радост от жертвоприношението, иначе бих Ти го дал.
Няма да се зарадваш от изгорени дарове.
Жертвата приемлива за Бог е съкрушен дух. 
О, Господи, няма да презреш съкрушено и покаяно сърце
Стори добро и се смили над Сион*.
Съгради наново стените на Йерусалим.
Тогава ще те възрадват праведните жертвоприношения.
Ще те възрадват жертвите и даровете в огъня."


Исоп - тревисто растение разпространено в Средиземноморието и Централна Азия.
Сион - хълм в югозападната част на Йерусалим.