Бдение II

Нима все тъй загубен аз ще бъда,

Edmund Dulac - илюстрация към
The Dreamer of Dreams

не виждаш ли, че искам свобода.
И моля те, виж в мен дълбоко,
където стига само буден взор.

О, разпознай ме, колко те желая.

Но моля те, виж още в мен.

За тебе няма време, само колело с животи,

виж в мене, искам да съм с теб.

Не вярвай, моля те, за миг не вярвай,

когато те отричам със дела.

Когато си отивам, завърни ме.

Не вярвай ми, загубен съм човек.

Когато зло от мен излиза,

ти спри го, нека не руши.

Зова се твой, но колко грижи ти създавам,

и все пак, не отказвай се от мен.

Когато викам те, безбройни пъти,

и идваш с всеки повик от сърце,

какво ти причинявам щом забравя

и пред гласа ти свивам рамене.

Бдение I

Вървя в гора безбожно тъмна,

от всякоя страна ме гледа враг.

 С очи едни, отвъдно тъмни,

със зейнала мъртвешка паст.

  Проблясва нежно птица лекокрила,

 с опашка дълга, с нежен глас

и сочи пътя, накъде да тръгна,

да ме не стигне зло във късен час.

Отекна вой, сърцето ми преряза,

 загубих ум и всяко сетиво.
   Да вървя, но как и накъде, и колко,
 щом паднал в примка съм на страх.

 Щом гласовете в мен завият,

 щом слепота и суета ми наредят,

ти стой до мен, не си отивай,

в гората тъмна, пътя ми води.

Музика: Йохан С. Бах - "Христос лежи в смъртните окови"

  Днес споделям една кантата от Й. С. Бах, която традиционно се изпълнява по време на Великденските празници.

Както можете да видите от текста по-долу, тя разказва за борбата между живота и смъртта, за битката и победата на Христос срещу смъртта, като алегория за спасението на индивида.

Поетично и с препратки към Библията, и всичко това комбинирано с мелодия, която хваща за ръка текста и не го пуска до края, Бах винаги ме кара да се замисля за живота си и да го погледна в перспектива. Перспективата, от която имам нужда.