Наръчник по антиомраза

Колко омраза питаем в себе си?

В ежедневието ни негативизмът може да се подвизава под различни маски - леко недоволство от това, че асансьорът не идва достатъчно бързо; гримаса след шофьорът, който ни е отнел предимство; негодувание от колегата, който не си върши работата; критика към половинката ни, която не се е държала както на нас ни се иска; самобичуване за грешка, която сме допуснали.

Денят ни може да е изпълнен с малки и големи експлозии от негативизъм и омраза. На личностно ниво, това са всички тези неща, които ни угнетяват и вгорчават живота ни. Въпреки това, често сме склонни да ги защитаваме: бързам за работа; шофьорът създава опасна ситуация; не може само един човек да работи в тая фирма; какво ще си помислят хората; недопустимо е да правя такива грешки.

Въпреки доводите ни, това не прави самото състояние по-добро, не го оправдава. В края на деня, сме сами със себе си, отровени от собствената си отрова.

И къде ни води този този порочен кръг, ден след ден? - Към слабост.

Снимка - източник

Податливи на собствената си отрова, ние сме податливи и на чуждата. Колко е лесно за някой да ни изкара извън нерви с няколко думи. Колко е лесно безобразното поведение на някого да ни нагнети. Колко е лесно страхът и гневът от една трагедия, да бъдат дирижирани за измислената война на чужди интереси. Колко лесно е да започнем да сочим, щом няколко единици размахат пръст.

Когато злото започне да избира своята маска, искам да попитам сърцето си "това аз ли съм?" и ако наистина се заслушам и потърся отговора в тишината, знам че ще намеря начин. Когато чета или гледам нещо, искам да питам сърцето си "накъде ме води това?" и ако открия омраза и разрушение, да не ги подкрепям или вярвам в тях.

Вътрешният мир трябва да бъде отвоюван с постоянство, дисциплина и любов. В света, любовта също може да отиде на война, но тя винаги се бори с любов за правда. И тези ѝ принципи, никога няма да бъдат разбрани или успешно изимитирани от жадните за власт и влияние.

Пред индивида стои възможността да се подсили със знание за себе си и света или да продължи да го вижда през отровената призма на омразата и манипулацията.

Музика: Йохан С. Бах - "От дълбините Те викам" BWV 131

"Богинята, която уби демона Махишасура"

Едно от лицата на Божествената Майка в хиндуистката традиция е богинята Дурга. Това е богинята, която се бори със злото.  

                    

Изобразена с много ръце и яздеща тигър или лъв, богинята Дурга се бори с вътрешните демони. Страховитият ѝ образ идва да изплаши и пребори злото.

Видеото по-долу е част от танцовата драма "Богинята, която уби демона Махишасура" (Mahishasura Mardini), която се основава на едноименната стотра (възхвален химн).

Разиграно е противоборството между богинята и главния демон, Махишасура. След кратко представяне на двамата опоненти, те премерват своите сили. Лъвът, като част от самата богиня, я напуска в преследване на демона и в най-удобния момент, тя атакува и нанася своя фатален удар. Небето ликува над победата ѝ.

Бдение II

Нима все тъй загубен аз ще бъда,

Edmund Dulac - илюстрация към
The Dreamer of Dreams

не виждаш ли, че искам свобода.
И моля те, виж в мен дълбоко,
където стига само буден взор.

О, разпознай ме, колко те желая.

Но моля те, виж още в мен.

За тебе няма време, само колело с животи,

виж в мене, искам да съм с теб.

Не вярвай, моля те, за миг не вярвай,

когато те отричам със дела.

Когато си отивам, завърни ме.

Не вярвай ми, загубен съм човек.

Когато зло от мен излиза,

ти спри го, нека не руши.

Зова се твой, но колко грижи ти създавам,

и все пак, не отказвай се от мен.

Когато викам те, безбройни пъти,

и идваш с всеки повик от сърце,

какво ти причинявам щом забравя

и пред гласа ти свивам рамене.

Бдение I

Вървя в гора безбожно тъмна,

от всякоя страна ме гледа враг.

 С очи едни, отвъдно тъмни,

със зейнала мъртвешка паст.

  Проблясва нежно птица лекокрила,

 с опашка дълга, с нежен глас

и сочи пътя, накъде да тръгна,

да ме не стигне зло във късен час.

Отекна вой, сърцето ми преряза,

 загубих ум и всяко сетиво.
   Да вървя, но как и накъде, и колко,
 щом паднал в примка съм на страх.

 Щом гласовете в мен завият,

 щом слепота и суета ми наредят,

ти стой до мен, не си отивай,

в гората тъмна, пътя ми води.

Музика: Йохан С. Бах - "Христос лежи в смъртните окови"

  Днес споделям една кантата от Й. С. Бах, която традиционно се изпълнява по време на Великденските празници.

Както можете да видите от текста по-долу, тя разказва за борбата между живота и смъртта, за битката и победата на Христос срещу смъртта, като алегория за спасението на индивида.

Поетично и с препратки към Библията, и всичко това комбинирано с мелодия, която хваща за ръка текста и не го пуска до края, Бах винаги ме кара да се замисля за живота си и да го погледна в перспектива. Перспективата, от която имам нужда.

Музика: Йохан С. Бах, "Събудете се, вика ни гласът"

Притчата за мъдрите и неразумните девици,
1822 Уилям Блейк

Йохан С. Бах е един от най-великите гении в световната музикална история.

Тук ще споделя една негова кантата - "Wachet auf, ruft uns die Stimme" ("Събудете се, вика ни гласът"), която е свързана с предишната тема за мотива за Младоженеца.

В кантатата откриваме библейския мотив за петте мъдри и петте неразумни девици. Накратко, всички те били в очакване на младоженеца и на сватбеното тържество, но първите се приготвили с масло за своите светилници, докато неразумните девици не го направили. Младоженецът се забавил и девиците се унесли в сън. Посред нощ се чули гласове, които обявили идването му (Христос е наричан още 'Среднощното Слънце'). Мъдрите девици запалили своите светилници и успели да стигнат до уреченото място, докато неразумните бързали да намерят масло за своите и в крайна сметка не били допуснати  на сватбеното гощение.

Това, което прави това произведение изключително красиво, за мен, е търсенето, копнежът и желанието; донякъде тъгата от разделението от божественото; впоследствие - единението и радостният възторг от връзката и онова присъствие, което носи утеха, мир и дълбоко щастие.