Sunday, 9 April 2017

Въпроси

Недей ме пита, аз не мога да ти обясня,
не ме заливай, то е нещо над ума.

Когато тръгна във нощта, със малка светлина в ръка,
не е да се изгубя и умра.
Аз тръгвам да намеря пак деня.

Когато плача в самота, стена издигнал пред света,
не е депресия, не искам да се саморазруша,
а искам пак сърцето си да съживя.

И щом се хвърля в тишина,
не е за да избягам, да се отделя,
аз търся мост към всички да сградя.

И туй, че твоята пътека не вървя,
не е ненавист, не е сирота.
Къде, къде е моята душа?

И щом ме питаш аз мълча,
нима възможно е да обясня:
сърцето търси своята душа.

Wednesday, 19 October 2016

В нощта


Когато вечерта надви деня,
и сенки паднаха пред моята врата,
запалих свещ и тръгнах във нощта,
във тишината някой шепнеше ми да вървя.

Извика ме, завесата открехна,
Посочи ми надеждата последна.
И част от бъдещето ми разкри,
и позволи ми да погледна в твоите очи.

Разкри ми свойта мисъл, добрина,
безбрежна мъдрост, своята божествена душа.
И част от болката си с мене сподели,
че моето сърце дълбоко спи.

Че идваш ти пред всякоя врата,
очакваш, подаряваш, даваш светлина.
Но кой да чуе, кой да разбере,
щом натежали са очи, нозе.

Когато падна във нощта,
изгубя се, потъна, продължа.
Ще бъдеш ли със мен, ще ми помогнеш ли със светлина?
Ще позволиш ли ми да търся твоята ръка?

 Навярно до последно ще ми казваш да се боря,
да търся, да намирам, да преодолея своята неволя.
И дълг че имам нечовешки опит да направя,
безбройните си грешки да опитам да поправя.

Sunday, 4 September 2016

Ангелска душа

Със бистър поглед, със сияещи очи

достигащи в душата до велики дълбини.

С осанка силна, ала лека и добра,

излъчваща безкрайна нежна светлина.

Със глас пламтящ, тъй силен и кънтящ

но също приласкаващ, топъл и любящ.



Какво е да си ангел, какво е да си светлина,

познаваща, обикнала, превърнала се в божия душа?

И как дойде, как стана ти безгрешен,

как засия звездата ти на небосклона вечен?

И как да те намеря, как да разбера

и как да видя твойта, земната следа?



Навярно нявга ти сред хората си бил,

навярно ти си плакал, навярно си се крил.

И може би си търсил в мъката си светлина,

надявал си се да намериш скритата врата.

Навярно и съдбата ти е била враг,

навярно времето вещаело е мрак.


Monday, 15 August 2016

15-ти август, Успение на Пресвета Богородица

Миналата година 15 август беше особено горещ слънчев ден. Бях на път със съпругата ми. Спомням си, че когато излязохме на магистралата и пътят стана монотонен (вече не мислех откъде да мина и колко коли има около нас), имах интересно усещане. Като че в самия въздух наоколо усещах спокойствие и радост, може би това което някои наричат 'благодат'.

Почти се изненадах, защото определено не идваше от мен. Мисля че този беше от дните, в които бързах да свърша много неща и пренебрегнах за пореден път вътрешното си състояние. Но ето че това усещане беше с мен.

Напомни ми за усещането, което понякога носят дните на слънчевото равноденствие и слънцестоене (лятно/зимно слънцестоене и есенно/пролетно равноденствие), които са тясно свързани със символичната страна на живота на Иисус, както и други слънчеви божества по света (Митра, Озирис).

И докато равноденствията и слънцестоенията ми бяха известни и се опитвам всяка година да ги почета по някакъв начин и да се опитвам да се изравня с духовния принцип, който ги определя, то за 15 август нямах идея.

Едва по-късно разбрах, че това е денят, в който християнството празнува Успение Богородично или Голяма Богородица, както се нарича още у нас. Това е денят, в който се вярва, че Дева Мария се пренася в отвъдния свят и заема своето почетно място сред божествените йерархии.

Коя е Тя?


Доколко познаваме същността зад иконата? И възможно ли е в наши дни да се свържем с Дева Мария, за да я опознаем?

Историята и съвремието ни изобилстват с примери за връзка с нея, с нейни проявления. Как да знаем, обаче, дали са истина? - Докато са чуждо преживяване, а не наше собствено, няма как.

Затова на този ден ми се иска да обърна внимание, да се вслушам, да помълча. Ако не съм готов да усетя повече, то поне да се възползвам от усещането на деня.


Friday, 24 June 2016

Имам светлина

Ти знаеш ли че имам светлина,
ала потулена е тя в мъгла.
Ти знаеш ли че вечна добрина
е бдяла все над моята душа.

Ти знаеш ли че някога във вечността
съм виждал ясно своята вина
и тежък пакт съм сключил с Любовта,
да пазя зорко своята душа.

Ала забрава неусетно как пристъпя,
на парещия спомен да запрети пътя.
И спомен до усещане смален
за памет и сърце остава в плен.

Едничкото усещане остава,
че нейде нещо тъне във забрава.

О, Светлина от вечността,
смили се и огрей над моята душа.
Сърцето ми с любов стопли
и погледа блуждаещ издигни.
...

Когато върна се при теб, при вечността,
изпълнил да съм своя пакт със Любовта.

Wednesday, 27 January 2016

Самаел Аун Веор - "Трактат по революционна психология"

Снимка - източник

Самаел Аун Веор ( 6 март 1917г. - 24 декември 1977г.) - духовен учител, мистик, писател, лектор, основател на Световното християнско гностическо движение.

 Предлагам ви превод на първата глава от неговата книга "Трактат по революционна психология".

Спомням си, че когато започнах да чета книгата преди години, в началото стилът ми се стори необичаен. Но с течение на времето и опитите ми за самонаблюдение и самопознание, открих колко ценно четиво всъщност ми е попаднало. Винаги, когато съм се връщал към тази книга, ми е давала сили и определен вид ръководство.

Мисля че нещо, което е трудност за днешния човек е да приеме, че се намира в 'паднало' положение. И това е така, защото не го виждаме. Толкова малко знаем истински за историята си, за нещата, които ни влияят и мотивират, за реакциите си, за емоциите си, за потенциала си, за съзнанието си. Около нас ехтят звуци, картини и информация, които не са ни истински потребни и ни убеждават колко е нормално да вървим по пътища, които не са 'нормални', не са наши. В този смисъл, тази книга не е популярна, защото идва от рядко срещана дълбочина. Дори и хората, които биха се заинтересовали, са изправени пред собствения си товар, който ще трябва поне да пожелаят да преодолеят, за да се докоснат до живото учение в редовете.


Глава 1


Ниво на съществуване


Кои сме? Откъде идваме? Накъде отиваме? За какво живеем? Защо сме живи?...

Без съмнение, бедното "Интелектуално Животно", погрешно наречено човек, не само не знае, но и не знае, че не знае...

Най-лошото от всичко е трудната и странна ситуация, в която се намираме. Въпреки че сме в неведение за тайните на всичките си трагедии, ние сме убедени, че знаем всичко...