Wednesday, 18 July 2018

ПРОИЗХОДА НА ЕДНА ДРЕВНА РЕЛИГИЯ - Религията на слънцето


(Субритри на български в настройките на видеото в Youtube.)

Източник: https://sakrosawel.com/


Sakro Sawel ("Свещено слънце") е проект, който е поставил за своя цел да съживи религията на слънцето и да направи нейното практикуване възможно и днес.

Видеото представя накратко религията на слънцето, която била практикувана от глобална древна цивилизация съществувала преди записаната история. Множество сходни духовни символи, учения, езици, практики, мегалитни структури, митове и легенди, духовни фигури представляват разпръснатите останки от тази някогашна традиция. 

Множество от познатите ни светилища като Сфинксът в Египет, пирамидите в Гиза, статуите във Великденския остров, Мачу Пикчу в Перу, Ангкор Ват в Камбоджа и мн. други маркират основните точки по пътя на слънцето през годината - равноденствие и слънцестоене. Но не само това, местоположенията на много то тях са изравнени едно с друго сочейки за връзката между отделните цивилизации отвъд континенти и океани.

На 1:07мин. от видеото се вижда мегалитът край с. Бузовград (Казанлък), който е изравнен с лятното слънцестоене. Всяка година по време на лятното слънцестоене слънцето залязва през мегалитната "врата".

Sunday, 9 April 2017

Въпроси

Недей ме пита, аз не мога да ти обясня,
не ме заливай, то е нещо над ума.

Когато тръгна във нощта, със малка светлина в ръка,
не е да се изгубя и умра.
Аз тръгвам да намеря пак деня.

Когато плача в самота, стена издигнал пред света,
не е депресия, не искам да се саморазруша,
а искам пак сърцето си да съживя.

И щом се хвърля в тишина,
не е за да избягам, да се отделя,
аз търся мост към всички да сградя.

И туй, че твоята пътека не вървя,
не е ненавист, не е сирота.
Къде, къде е моята душа?

И щом ме питаш аз мълча,
нима възможно е да обясня:
сърцето търси своята душа.

Wednesday, 19 October 2016

В нощта


Когато вечерта надви деня,
и сенки паднаха пред моята врата,
запалих свещ и тръгнах във нощта,
във тишината някой шепнеше ми да вървя.

Извика ме, завесата открехна,
Посочи ми надеждата последна.
И част от бъдещето ми разкри,
и позволи ми да погледна в твоите очи.

Разкри ми свойта мисъл, добрина,
безбрежна мъдрост, своята божествена душа.
И част от болката си с мене сподели,
че моето сърце дълбоко спи.

Че идваш ти пред всякоя врата,
очакваш, подаряваш, даваш светлина.
Но кой да чуе, кой да разбере,
щом натежали са очи, нозе.

Когато падна във нощта,
изгубя се, потъна, продължа.
Ще бъдеш ли със мен, ще ми помогнеш ли със светлина?
Ще позволиш ли ми да търся твоята ръка?

 Навярно до последно ще ми казваш да се боря,
да търся, да намирам, да преодолея своята неволя.
И дълг че имам нечовешки опит да направя,
безбройните си грешки да опитам да поправя.

Sunday, 4 September 2016

Ангелска душа

Със бистър поглед, със сияещи очи

достигащи в душата до велики дълбини.

С осанка силна, ала лека и добра,

излъчваща безкрайна нежна светлина.

Със глас пламтящ, тъй силен и кънтящ

но също приласкаващ, топъл и любящ.



Какво е да си ангел, какво е да си светлина,

познаваща, обикнала, превърнала се в божия душа?

И как дойде, как стана ти безгрешен,

как засия звездата ти на небосклона вечен?

И как да те намеря, как да разбера

и как да видя твойта, земната следа?



Навярно нявга ти сред хората си бил,

навярно ти си плакал, навярно си се крил.

И може би си търсил в мъката си светлина,

надявал си се да намериш скритата врата.

Навярно и съдбата ти е била враг,

навярно времето вещаело е мрак.


Monday, 15 August 2016

15-ти август, Успение на Пресвета Богородица

Миналата година 15 август беше особено горещ слънчев ден. Бях на път със съпругата ми. Спомням си, че когато излязохме на магистралата и пътят стана монотонен (вече не мислех откъде да мина и колко коли има около нас), имах интересно усещане. Като че в самия въздух наоколо усещах спокойствие и радост, може би това което някои наричат 'благодат'.

Почти се изненадах, защото определено не идваше от мен. Мисля че този беше от дните, в които бързах да свърша много неща и пренебрегнах за пореден път вътрешното си състояние. Но ето че това усещане беше с мен.

Напомни ми за усещането, което понякога носят дните на слънчевото равноденствие и слънцестоене (лятно/зимно слънцестоене и есенно/пролетно равноденствие), които са тясно свързани със символичната страна на живота на Иисус, както и други слънчеви божества по света (Митра, Озирис).

И докато равноденствията и слънцестоенията ми бяха известни и се опитвам всяка година да ги почета по някакъв начин и да се опитвам да се изравня с духовния принцип, който ги определя, то за 15 август нямах идея.

Едва по-късно разбрах, че това е денят, в който християнството празнува Успение Богородично или Голяма Богородица, както се нарича още у нас. Това е денят, в който се вярва, че Дева Мария се пренася в отвъдния свят и заема своето почетно място сред божествените йерархии.

Коя е Тя?


Доколко познаваме същността зад иконата? И възможно ли е в наши дни да се свържем с Дева Мария, за да я опознаем?

Историята и съвремието ни изобилстват с примери за връзка с нея, с нейни проявления. Как да знаем, обаче, дали са истина? - Докато са чуждо преживяване, а не наше собствено, няма как.

Затова на този ден ми се иска да обърна внимание, да се вслушам, да помълча. Ако не съм готов да усетя повече, то поне да се възползвам от усещането на деня.