Wednesday 31 December 2014

Духовните символи, част 2: Пентаграм


Пентаграм, наричан още "огнената звезда"


Това изследване беше вдъхновено от статия на Lara Atwood публикувана на www.sakrosawel.com

Пентаграмът, наричан още 'огнената звезда' или 'утринната звезда'. Той представлява петолъчна звезда и е един от най-значимите, изключително позитивни духовни символи.

Пентаграмът, в правилната си форма с върха нагоре, се използва за привличане на позитивни сили и едновременно с това като защитен символ - за отблъскване на отрицателна енергия и присъствие.

Той е символ, който намираме както в звездите, така и в пропорциите на човешкото тяло. Знак, който говори за божествената природа на човека, както и за неотменимата му връзка с духовното и целия космос.

История и Значение

Пентаграмът се появява в множество култури и религиозни течения.Древният му произход може да бъде проследен чак до Месопотамия, около 3000 г. пр.Хр. (снимка: разкопки край древния град Урук, днешен Ирак)

Питагорейците (VI в. пр. Хр.) също използвали пентатрама и го разглеждали
като свещен знак, защото въплъщава в себе си божествените пропорции (пропорцията φ , "златното сечение"). Пентаграмът бил свързван и с числото пет, което представлявало сливането между мъжкото и женското начало и олицетворявало петте елемента.

Питагорейците проповядвали, че елементите земя, огън, въздух и вода са проникнати от едно вещество, наречено етер - основа на жизненост и живот. Ето защо, те избрали петолъчна звезда, или пентаграма, като символ на жизненост, здраве, и взаимна свързаност.
(Тайните учения на всички времена, Менли Палмър Хол, Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages:Pythagorean Mathemathics)

Мъж от народа Серер, 1881г.
Пентаграмът присъства в автентичната култура на народа Серер в Западна Африка, където бива свързван със звездата Сириус (най-ярката звезда в нощното небе). Наричат го "звездата Yoonir". Според Уикипедия, върхът на звездата обозначава върховното им божество (Roog), както и 'произхода и завършека' (началото и края).

Петте свещени рани получени при разпятието

В християнството пентаграмът е свързван с Витлеемската звезда, която упътила тримата влъхви към новородения Спасител.

Освен това той е символ и на самият Христос. Иисус сам назовава себе си "утринна звезда", което е синоним на пентаграма:

 Аз, Иисус, изпратих своя ангел да ви даде това свидетелство за сборовете. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, аз съм ярката утринна звезда.
(Откровение 22:16)

Пентаграмът се свързва директно с образа на Христос и като "петте свещени рани"
получени по време на разпятието.

Друга референция към езотеричния Христос са Алфа и Омега (първата и последната буква от гръцката азбука). Можем да ги видим съвсем конкретно в други вариации на пентаграма.

Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.
(Откровение 22:13)

Пентаграмът е използван като позитивен символ в християнската среда (върху печати, щитове) до началото на Инквизицията (12 в.), когато е заклеймен и забранен като нечист символ. Християни, друиди, мистици и всички представители на езическите вярвания, които са се възползвали от позитивното значение на пентаграма са поставени в смъртна опасност. По този начин църквата съвсем ефективно 'краде' пентаграма и го превръща в символ табу.

Въпреки това, пентаграмът не бива заличен. Принципът, който стои зад него е твърде основополагащ и универсален, за да бъде унищожен.

Можем да открием космическо проявление на пентаграма в движението на планетата Венера, която описва петолъчната звезда с орбитата си в период от 8 години.

По-късно, огнената звезда намираме и в трудовете на немския философ Агрипа (15 в), който дава свой вариант наподобяващ Витрувианския човек на Леонардо да Винчи, както и следния съвет:

Нека държим фигурата на петолъчната Звезда винаги изправена, с горният триъгълник сочещ към небето, също както е тронът  на мъдростта.



Пентаграм на Агрипа
Витрувианския човек



















 През 19в., френският мистик Елифас Леви дава нов облик на пентаграма, като добавя още елементи към него. Тук виждаме ясно пентаграма, като символ на микрокосмоса, изобилието от символи идва да покаже, че цялата вселена присъства под някаква форма в човека.


Wednesday 3 December 2014

В сянката на луната




Потърсих те много отдавна и ти ме намери.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.
Ти открехна плътната завеса
и държа ръката ми между ужаса и надеждата.

Даде ми огледало и заръча да гледам.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.
Но отвърнах очи и зарових лице
в срама на невежеството.
И глупостта ме осинови,
както зла мащеха прибира царския син,
за да го разглези и оскоти.

Но ти отново ме потърси.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването. 
И вик от дълбочината ме разтърси.
Събори ме от пиедестала на гордостта,
и насъска хрътките на съвестта,
да мъчат раните ми всяка нощ.
Счупи порцелановото ми лице
и разтури покъщнината ми.

Sunday 30 November 2014

Божествената Майка


"Казвам ти, освен ако не следваш законите на своята Майка, няма начин да избегнеш смъртта. Но онзи, който е верен на законите на своята Майка, то неговата Майка ще му бъде също вярна. Тя ще излекува всички негови тревоги и той никога няма да боледува. Тя му дава дълъг живот и го предпазва от всички злочестия; от огън, вода и ухапвания на отровни змии. 

Защото Майка ти те е родила и поддържа живота в теб. Дала ти е своето тяло и единствено тя ще те излекува. Щастлив е онзи, който обича своята Майка и почива кротко на нейната гръд. 

Защото Майка ти те обича, дори когато се отвръщаш от нея. И колко повече би те обичала, ако обърнеш лице към нея? Истина ти казвам, безмерна е нейната любов, по-велика от най-огромната планина, по-дълбока от най-дълбоките морета. 
И онези, които обичат своята Майка, Тя никога не ги изоставя. Както кокошката брани своите пилци, както тигрицата - своите малки, както майката - своето новородено, така и Земната Майка пази Сина човешки, от всяка опасност и от всички злини."

 [...]

След това се молете на вашата Земна Майка:
"Майко наша, която си на земята, да се свети твоето име. Да дойде твоето царство. Да бъде твоята воля в нас, както е в теб. Както изпращаш всеки ден своите ангели, изпрати ги и на нас. Прости ни греховете, тъй както ние изкупуваме всички наши грехове срещу теб. И не ни давай болест, но ни избави от всяко зло. Защото твои са земята и тялото, и здравето.
Амин."



Исус, "Евангелие на мира от Есеите"

Пълен текст на български >>

Последно обновяване: 3.1.2016

Духовните символи, част 1: Въведение



Символите, били те под формата на лого на определена организация или фирма, емблема на религиозно или друг вид движение, та дори и като пътни знаци, са навсякъде около нас. Намираме ги в реклами, филми, книги, върху сгради, дори по дрехите, които носим.

Първоначално мислех това да е една статия, но в процеса на търсене на информация си дадох сметка, че темата е огромна. Макар да искам да разгледам само няколко символа, техния произход и значение, както и начина, по който се използват днес, си давам сметка, че това ще е трудоемко. Една добра причина е объркването, което съпровожда доста от символите. Вярвате или не, голям фактор в това объркване е модерната култура.

Символите. Защо са важни?

В ежедневието ни, символите ни помагат да се ориентираме кога да пресечем улицата, на коя страна увеличаваме или намаляме звука на телефона си, откъде спираме телевизора, къде е паркинга и т.н.

Символите, в духовен аспект, са заредени с определено послание и енергия, които имат своето влияние отвъд доводите на човек. Сетивата ни възприемат формата на символа, а друга част от нас възприема принципа, с който е натоварен даденият символ.

Идеите, които носят позитивните духовни символи са над ежедневието, те могат да отразяват божествената природа, стремежът към вътрешно съвършенство, принципи на духовната работа и т.н.

"Символизмът е езикът на Мистериите; всъщност е езикът не само на мистицизма и философията, но и на цялата Природа, защото всеки закон или сила, активни в проявите на универсума, се изявяват пред ограничените възприятия на човешките сетива чрез символа, като посредник. Всяка форма, която се намира в разнообразната сфера на съществуването е символична за божественото действие, което я е създало. Чрез символите, хората винаги са търсели начин да предадат онези мисли, които надминават ограниченията на езика. Отхвърляйки диалектите измислени от човека, като неадекватни и недостойни да увековечат божествени идеи, Мистериите са избрали символизма, като далеч по-находчив и съвършен начин за запазване на тяхното трансцедентално познание. В една единствена фигура символът може едновременно да разкрие и скрие, за мъдрите предметът на символа е очевиден, докато за невежите фигурата остава непроницаема. Така че, който има за цел да разкрие тайното учение на древността, трябва да търси учението не сред страниците на книги, които могат да попаднат в ръцете на недостойните, а на мястото, където е било скрито." (Тайните учения на всички времена, Менли Палмър Хол, Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages p. 38)


Tuesday 21 October 2014

Музика: Лорин Хил - Отвъд рамките

Вероятно за почти всички, Лорин Хил (26 май 1975г.) е познато лице и глас. Тя е американска певица, композиторка и актриса.


Преди известно време ми попаднаха няколко нейни песни от концерта MTV Unplugged No.2 (2001), след това изгледах целия концерт и мисля, че си струва да го споделя тук.


Лорин поставя под въпрос социалните норми, традициите и начините, по които функционираме в обществото. 

Същевременно  с това в текстовете ѝ има подкана към индивидуален поглед навътре, към преодоляване и намиране на себе си.




Saturday 20 September 2014

Музика: Miserere Mei, Deus


 Miserere Mei, Deus или 'Смили се над мен, Господи' е произведение, което се е превърнало в символ на ренесансовата религиозна музика. Негов автор е Грегорио Алегри, италиански композитор, свещеник и певец.

 Текстът е зает от Псалм 51 и се отличава с настроение на смирение и разкаяние. Това, което грабва, обаче, още преди да видиш текста, според мен, са  невероятните гласове и полифоничната мелодия (типична за периода).

"Смили се над мен, о, Господи, според своята обична благост.
Според множеството Твои милости, изличи моите прегрешения.
Измий ме старателно от нечистието, очисти ме от греха ми.
Защото признавам грешките си, и грехът ми е винаги пред мен.
Срещу Теб единствено съм прегрешавал и съм вършил зло пред погледа Ти.
Оправдана е твоята присъда и ясно е твоето решение
Ето, дойдох на тази земя в грях и в грях бях заченат.
Но ето, Ти желаеш истина в дълбочината на моето същество.
Научи ме на мъдрост в най-вътрешните частици от мен.
Очисти ме с исоп* и ще бъда чист, измий ме и ще бъда по-бял от сняг.
Изпълни ме с радост и веселие. Тогава костите, които Ти си счупил ще се възрадват.
Извърни лице от греховете ми и изличи всички мои прегрешения.
Създай в мен чисто сърце, о, Господи. 
Възобнови непоклатим дух в мен.
Господи, отвори устните ми и устата ми ще засвидетелства Твоята възхвала.
Ти не изпитваш радост от жертвоприношението, иначе бих Ти го дал.
Няма да се зарадваш от изгорени дарове.
Жертвата приемлива за Бог е съкрушен дух. 
О, Господи, няма да презреш съкрушено и покаяно сърце
Стори добро и се смили над Сион*.
Съгради наново стените на Йерусалим.
Тогава ще те възрадват праведните жертвоприношения.
Ще те възрадват жертвите и даровете в огъня."


Исоп - тревисто растение разпространено в Средиземноморието и Централна Азия.
Сион - хълм в югозападната част на Йерусалим.

Monday 11 August 2014

Всички сме свързани

През последните няколко дни се случиха неща, които за пореден път ме накараха да си спомня, че всички сме свързани.

Физическият свят създава усещането за граници и разстояние - и донякъде те са валидни. Днес можем да сме на едно място, а утре на хиляди километри. Но въпреки това съществуват много примери за връзка между хората отвъд разстоянието и времето.

Мисля, че почти всеки човек може да си спомни ситуация, в която е имал усещането или е знаел, че нещо ще се случи. Или когато понякога мислим за някого и получаваме обаждане от тях. За жалост, често пренебрегваме този вътрешен глас или го заглушаваме с доводите на ума.


Преди време живях за кратко в чужда страна. Една вечер ми се случи нещо неприятно, когато най-сетне се прибрах след случката, майка ми се обади. В началото не исках да споменавам за случилото се, но с течение на разговора реших да споделя, при което тя каза: "Знаех си, че нещо е станало!".

Това, че тя се беше вслушала в онзи вътрешен глас ми беше от помощ да получа подкрепата и загрижеността, от които се нуждаех в онзи момент.

Подобно на това, преди време сънувах свой близък човек. Но сънят беше по-различен от нормално, беше ясен и символичен. Това, което разбрах беше, че краят на живота на този човек е близо. В началото се притесних, не знаех какво мога или трябва да направя. В крайна сметка, реших, че ще се опитам да обичам и помагам на човека колкото е възможно.

Когато въпросният човек почина ми беше тъжно, но изпитах и утеха, че съм успял да бъда наблизо през последните дни. Знаех за себе си, че това е важно и не позволих на останалите задължения да го изместят.

Такива преживявания ми показват как всички сме свързани отвъд физическия свят, че загрижеността и отвореността към себе си и хората около нас, могат да ни помогнат да видим отвъд онова, което среща окото и да сме истински полезни по правилния начин.

Също така, откривам и че капацитетът ми за тази 'отвореност' е доста малък и незначителен, ако я нямам като фокус през деня. За щастие, в помощ съществуват различни упражнения, като съзнателност, които дават възможност на съзнателната част в нас да бъде активна.

Sunday 27 July 2014

Руми, Пътят на танца и музиката



"Има много начини да достигнеш Бог, аз избрах за своя пътека танца и музиката" -- Руми

Познат на Запад като Руми, Мевляна Джалал ал-Дин Руми е един от най-значимите поети мистици в света. 

Първото нещо, което ми идва на ум, когато помисля за него е 'out of the box'. Руми предлага невероятно новаторски поглед и подход към темите, за които пише.

По-долу предлагам две негови стихотворения. Преводите са мои и не претендират за кой знае какво качество, но в края има връзки към текстовете на английски за онези, които се интересуват.


"Съкровище в развалините"

Събори тази къща, защото хиляди къщи
*Украшение с инкрустиран карнеол
могат да се съградят с този карнеол*.
Съкровище лежи под къщата,
за туй не стой на едно място, няма друг начин.
Не се страхувай да разрушиш къщата,
защото със съкровището ѝ в ръце, можеш да построиш
хиляди къщи без труд и мъка.
Щом всичко свърши, къщата ще падне в развалини,
и съкровището изпод нея ще се открие.
Но то няма да бъде твое,
защото душата ти получава онзи божествен дар
като отплата за разрушената къща.
Ако душата не е свършила тежката работа - нищо не печели: Нищо няма за човешкото същество след това,
освен отплатата за това що е изработила душата тук.






Кажи 'да' бързо

Забрави живота си. Кажи, "Бог е Велик". Стани.
Мислиш, че знаеш кое време е. Време е за молитва.
Издялал си множество малки фигурки, твърде много.
Не чукай на коя да е врата като просяк.
Протегни дългите си ръце до друга врата, отвъд улицата по която вървиш,
улицата, гдето всички казват, "Как си?"
а никой не пита "Как не си?"

Утре ще видиш що си счупил и разкъсал тази нощ,
мятайки се в тъмнината. В теб има художник,
за когото не подозираш.
Той не се интересува как различно изглеждат нещата 
на лунна светлина.

Ако си тук с нас, но не си верен,
причиняваш ужасни щети.
Ако си отворил обичта си за Божията любов,
ти помагаш на хора, които не познаваш
и никога не си виждал.

Истината ли говоря? Кажи 'да' бързо,
ако знаеш, ако си я знаел
от преди началото на вселената.


И понеже споменахме танци и музика, нека завършим тематично:




Последно обновяване: 24.8.2014

Текстове на стихотворенията на английски:


Sunday 25 May 2014

Николай Райнов - "Богомилски легенди"

"Ще дам лъчи на оногова, който стане едно със Слънцето!"




Това е цитат от книгата на Николай Райнов - "Богомилски легенди". Преди известно време реших да потърся някаква информация за богомилите и от беглото ми търсене в интернет попаднах на тази книга.


Зачетох я и с голяма изненада открих сходство с Библиотеката от Наг Хамади. Последната
представлява колекция от ранно-християнски гностически текстове намерени през 1945г. близо до град Наг Хамади, Египет. Навярно текстовете са били скрити, поради гоненията на църквата, след като била установена официалната версия на Библията.

За днешният читател не е лесно да разгърне такъв текст, защото съдържанието му е писано в друго време, за други очи и най-вече за едно различно разбиране. Някои текстове са провокативни, неразбираеми, изпълнени с контрасти, мистика и наглед противоречие. Трябва да ги четеш изцяло със сърце.


Повечето от легендите, които Николай Райнов е изнамерил звучат като приказки и това ги прави лесни за четене, но в същото време съдържат онова нещо, което ме накара да ги свържа с ръкописите от Наг Хамади.


Ако човек подходи с отворено съзнание, мисля че е възможно да усети силата на думите и да получи някакво разбиране за смисъла им.

В крайна сметка думите служат за описание, а когато описваш нещо, което е отвъд ума и формите, е трудно да не изпаднеш в противоречие на изказа.

Боян Мага - Лили Димкова

Когато търсих повече информация за книгата, попаднах на източници, според които автор на легендите е възможно да е един от синовете на цар Симеон Велики - Боян Магесник (видео).

Според Петър Димков, едновременно със следването си в Магнаурската школа, Боян Магесника "е учил в тайна школа, където преподавали само на избрани египетските мистерии" (в. "Дума"). След завръщането си в България, именно той е дал началото на Богомилството.


Изглежда, чеЕгипет е възможна точка на свързване на "Богомилски легенди" и Ръкописите от Наг Хамади, авторът на първите е възможно да е бил повлиян от египетската духовност, а вторите са намерени в Египет (написани на коптски език, което показва връзката им с мястото).



Моето усещане е че "Богомилски легенди" е част от автентичното, не само българско, но и световно духовно богатство и си струва човек да се замисли и вглъби над описаните истории и символи.



Приятно четене!

Monday 14 April 2014

Мрачните символи и негативните знаци на българските банкноти

 Въпреки, че акцентът на този блог е вътрешното търсене, вярвам че търсенето на истината и позитивната промяна трябва да върви в две посоки - вътрешна и външна.

Не живеем под похлупак, който ни предпазва или разграничава от случващото се в обществото или света. 

Много от израженията на модерната култура и общество са в разрез с човешкото, справедливостта и универсалните принципи на любовта. Лесно е да се види, стига да погледнеш.

Въпросът пред всеки от нас е дали ни интересува и дали сме готови да поемем следващата стъпка - да бъдем активни - вътрешно и външно.

Може би повечето от нас са чували за символите по банкнотите на американския долар. Аз лично, обаче, никога не се бях замислял дори и да погледна за такива на нашите банкноти.

Две видеа по темата:

Мрачни символи и негативни знаци в българските банкноти

Еленко Ангелов за ужасните символи в българските банкноти

Един пример за пронизания в сърцето Алеко Константинов:


За художествения дизайн на банкнотата е отговорен проф. Кирил Гогов, български художник. Изборът за личностите включени върху банкнотите е на БНБ.

Бременна жена с ореол и сърп, с острие насочено към гърлото й:


Символите, позитивни или не, са натоварени със смисъл и послание, което човек възприема отвъд своите доводи и разсъждения. Независимо дали го разбираме или не, дълбоко в нас контактът със символа дава своя отглас върху психиката ни.

Маркетинг специалистите отдавна използват цветове, форми, картини, звуци и др., за да повикат асоциации, които биха помогнали да промотират своите продукти или услуги.

Остава да се запитаме каква е целта на този 'отрицателен маркетинг' разположен върху българския лев?  

Tuesday 14 January 2014

За "Спасителят в ръжта"

Днес си спомних за една книга, която прочетох преди известно време - "Спасителят в ръжта" на Джеръм Селинджър. Четях я бавно, почти с неохота, и само обещанието на братовчедка ми за поврат в посоката на настроението на книгата ме караше да се връщам към нея.

Постепенно с развитието на историята започнаха да личат проблясъци на хуманизъм, обърканост от фалша и жестокостта в обществото. Главният герой наблюдаваше хората в дълбочина и виждаше техните недостатъци, но само интелектът му не беше достатъчен да ги разбере  в тяхната пълнота. В същото време това засилваше усещането за безизходица и го караше да изпада в още по-дълбоки крайности. 

Арогантността и вулгарността му бяха неговия социален писък, напомнящ на едноименното платно на Едвард Мунк. Неспособност да се приспособиш, да разбереш, преодолееш и помогнеш...защото не знаеш как или че дори е възможно. Усещаш че нещо не е наред, но можеш само да го наблюдаваш и опишеш с мислите си, но не и да разбереш механизмите му из дъно и по този начин да го промениш в себе си.

Edvard Munch - The Scream

И въпреки, че може би историята на Холдън е малко пресилена, за да послужи на целите на своя автор, тя носи важно послание за всички нас. Човечеството се състои от индивиди и реалността на индивида съответства на тази на множеството. Някои хора са отворени за състоянието на човечеството - войни, бедност, празни речи и обещания, разруха на природата, насилие и опасности.

Може би сме готови да размахаме пръст и да се погнусим от всичкото безумие и тъга по света, да я изобличим и заклеймим - това би било нормално. За Холдън също беше напълно ясно лицемерието на системата, в която беше заключен. 

Неговата радост беше детски чистото в хората, това което толкова трудно се намира извън децата. Усещайки, че светът го е накарал да загуби това ценно нещо, той се бореше срещу всичко и всеки без сам да може да определи какво му липсва.

Всъщност като част от човечеството ние имаме възможността (и задължението?) да определим неговия ход и това е едно лично, вътрешно търсене на себе си. Какви сме като хора във всеки един момент? С какво сме изпълнени и какво даваме на другите? Ако искаме мир в света, имаме ли мир в себе си; ако искаме да ни обичат и разбират, даваме ли същото на хората около нас? Можем ли да не се отчайваме, да останем спокойни пред страховете и страстите си. Да сме напълно откровени със себе си.

Може би Холдън ще успее да осъществи мечтата си да бъде 'спасител в ръжта' и да спасява заблудените деца от пропастта. За онези, които са потиснати от състоянието на човечеството и света остава изборът да променят себе си във всеки един момент и да дадат своя дял светлина, която ще промени формата на цялото.



Всъщност търсенето и откриването на себе си не е задължително да бъде облечено във велики дела. Ежедневието ни предоставя достатъчно трудни ситуации, в които можем да преодолеем себе си. И това е едно много практично, интимно и духовно търсене, свързано с нашата същност и онова, което й пречи да се прояви.

Как да започнем? Нека засечем една минута, в която да седнем и просто да стоим, да видим света около нас и този вътре в нас - такъв какъвто е. Какво виждаме пред очите си, какво е усещането да дишаме и да имаме тяло, да го усетим като че за първи път. След това да проверим можем ли да сме спокойни, да не мислим, да не се притесняваме или описваме какво правим, да открием тишината и себе си в този момент.

Едно цяло пътуване може да започне с малка крачка. А какво по-хубаво пътуване от това, което ни прави по-добри хора.