В нощта

Когато вечерта надви деня,

и сенки паднаха пред моята врата,

запалих свещ и тръгнах във нощта,

във тишината някой шепнеше ми да вървя.

Извика ме, завесата открехна,

Посочи ми надеждата последна.

И част от бъдещето ми разкри,

и позволи ми да погледна в твоите очи.

Разкри ми свойта мисъл, добрина,

безбрежна мъдрост, своята божествена душа.

И част от болката си с мене сподели,

че моето сърце дълбоко спи.

Че идваш ти пред всякоя врата,

очакваш, подаряваш, даваш светлина.

Но кой да чуе, кой да разбере,

щом натежали са очи, нозе.

И ако падна във нощта,

изгубя се, потъна, продължа.

Ще бъдеш ли със мен, ще ми помогнеш ли със светлина?
Ще позволиш ли ми да търся твоята ръка?

 Навярно до последно ще ми казваш да се боря,

да търся, да намирам, да преодолея своята неволя.

И дълг че имам нечовешки опит да направя,

безбройните си грешки да опитам да поправя.

Ангелска душа

Със бистър поглед, със сияещи очи

достигащи в душата до велики дълбини.

С осанка силна, ала лека и добра,

излъчваща безкрайна нежна светлина.

Със глас пламтящ, тъй силен и кънтящ

но също приласкаващ, топъл и любящ.

Какво е да си ангел, какво е да си светлина,

познаваща, обикнала, превърнала се в божия душа?

И как дойде, как стана ти безгрешен,

как засия звездата ти на небосклона вечен?

И как да те намеря, как да разбера

и как да видя твойта, земната следа?

Навярно нявга ти сред хората си бил,

навярно ти си плакал, навярно си се крил.

И може би си търсил в мъката си светлина,

надявал си се да намериш скритата врата.

Навярно и съдбата ти е била враг,

навярно времето вещаело е мрак.

15-ти август, Успение на Пресвета Богородица

Миналата година 15 август беше особено горещ слънчев ден. Спомням си, че когато излязохме на магистралата и пътят стана монотонен (вече не мислех откъде да мина и колко коли има около нас), имах интересно усещане. Като че в самия въздух наоколо усещах спокойствие и радост, може би това което някои наричат 'благодат'.

Почти се изненадах, защото определено не идваше от мен. Мисля че този беше от дните, в които бързах да свърша много неща и пренебрегнах за пореден път вътрешното си състояние. Но ето че това усещане беше с мен.

Напомни ми за усещането, което понякога носят дните на слънчевото равноденствие и слънцестоене (лятно/зимно слънцестоене и есенно/пролетно равноденствие), които са тясно свързани със символичната страна на живота на Иисус, както и други слънчеви божества по света.

Едва по-късно разбрах, че това е денят, в който християнството празнува Успение Богородично или Голяма Богородица, както се нарича още у нас. Това е денят, в който се вярва, че Дева Мария се пренася в отвъдния свят и заема своето почетно място сред божествените йерархии.

Коя е Тя?

Доколко познаваме същността зад иконата? И възможно ли е в наши дни да се свържем с Дева Мария, за да я опознаем?

Историята и съвремието ни изобилстват с примери за връзка с нея, с нейни проявления. Как да знаем, обаче, дали са истина? - Докато са чуждо преживяване, а не наше собствено, би било трудно.

Затова на този ден ми се иска да обърна внимание, да се вслушам, да помълча. Ако не съм готов да усетя повече, то поне да се възползвам от усещането на деня.

Имам светлина

Ти знаеш ли че имам светлина,

ала потулена е тя в мъгла.

Ти знаеш ли че вечна добрина

е бдяла все над моята душа.

Ти знаеш ли че някога във вечността

съм виждал ясно своята вина

и тежък пакт съм сключил с Любовта,

да пазя зорко своята душа.

Ала забрава неусетно как пристъпя,

на парещия спомен да запрети пътя.

И спомен до усещане смален

за памет и сърце остава в плен.

Едничкото усещане остава,

че нейде нещо тъне във забрава.

О, Светлина от вечността,

смили се и огрей над моята душа.

Сърцето ми с любов стопли

и погледа блуждаещ издигни.

...

Когато върна се при теб, при вечността,

изпълнил да съм своя пакт със Любовта.