Физическият свят създава усещането за граници и разстояние - и донякъде те са валидни. Днес можем да сме на едно място, а утре на хиляди километри. Но въпреки това съществуват много примери за връзка между хората отвъд разстоянието и времето.
Мисля, че почти всеки човек може да си спомни ситуация, в която е имал усещането или е знаел, че нещо ще се случи. Или когато понякога мислим за някого и получаваме обаждане от тях. За жалост, често пренебрегваме този вътрешен глас или го заглушаваме с доводите на ума.
Преди време живях за кратко в чужда страна. Една вечер ми се случи нещо неприятно, когато най-сетне се прибрах след случката, майка ми се обади. В началото не исках да споменавам за случилото се, но с течение на разговора реших да споделя, при което тя каза: "Знаех си, че нещо е станало!".
Това, че тя се беше вслушала в онзи вътрешен глас ми беше от помощ да получа подкрепата и загрижеността, от които се нуждаех в онзи момент.
Подобно на това, преди време сънувах свой близък човек. Но сънят беше по-различен от нормално, беше ясен и символичен. Това, което разбрах беше, че краят на живота на този човек е близо. В началото се притесних, не знаех какво мога или трябва да направя. В крайна сметка, реших, че ще се опитам да обичам и помагам на човека колкото е възможно.
Когато въпросният човек почина ми беше тъжно, но изпитах и утеха, че съм успял да бъда наблизо през последните дни. Знаех за себе си, че това е важно и не позволих на останалите задължения да го изместят.
Такива преживявания ми показват как всички сме свързани отвъд физическия свят, че загрижеността и отвореността към себе си и хората около нас, могат да ни помогнат да видим отвъд онова, което среща окото и да сме истински полезни по правилния начин.
Също така, откривам и че капацитетът ми за тази 'отвореност' е доста малък и незначителен, ако я нямам като фокус през деня. За щастие, в помощ съществуват различни упражнения, като съзнателност, които дават възможност на съзнателната част в нас да бъде активна.
