Tuesday 14 January 2014

За "Спасителят в ръжта"

Днес си спомних за една книга, която прочетох преди известно време - "Спасителят в ръжта" на Джеръм Селинджър. Четях я бавно, почти с неохота, и само обещанието на братовчедка ми за поврат в посоката на настроението на книгата ме караше да се връщам към нея.

Постепенно с развитието на историята започнаха да личат проблясъци на хуманизъм, обърканост от фалша и жестокостта в обществото. Главният герой наблюдаваше хората в дълбочина и виждаше техните недостатъци, но само интелектът му не беше достатъчен да ги разбере  в тяхната пълнота. В същото време това засилваше усещането за безизходица и го караше да изпада в още по-дълбоки крайности. 

Арогантността и вулгарността му бяха неговия социален писък, напомнящ на едноименното платно на Едвард Мунк. Неспособност да се приспособиш, да разбереш, преодолееш и помогнеш...защото не знаеш как или че дори е възможно. Усещаш че нещо не е наред, но можеш само да го наблюдаваш и опишеш с мислите си, но не и да разбереш механизмите му из дъно и по този начин да го промениш в себе си.

Edvard Munch - The Scream

И въпреки, че може би историята на Холдън е малко пресилена, за да послужи на целите на своя автор, тя носи важно послание за всички нас. Човечеството се състои от индивиди и реалността на индивида съответства на тази на множеството. Някои хора са отворени за състоянието на човечеството - войни, бедност, празни речи и обещания, разруха на природата, насилие и опасности.

Може би сме готови да размахаме пръст и да се погнусим от всичкото безумие и тъга по света, да я изобличим и заклеймим - това би било нормално. За Холдън също беше напълно ясно лицемерието на системата, в която беше заключен. 

Неговата радост беше детски чистото в хората, това което толкова трудно се намира извън децата. Усещайки, че светът го е накарал да загуби това ценно нещо, той се бореше срещу всичко и всеки без сам да може да определи какво му липсва.

Всъщност като част от човечеството ние имаме възможността (и задължението?) да определим неговия ход и това е едно лично, вътрешно търсене на себе си. Какви сме като хора във всеки един момент? С какво сме изпълнени и какво даваме на другите? Ако искаме мир в света, имаме ли мир в себе си; ако искаме да ни обичат и разбират, даваме ли същото на хората около нас? Можем ли да не се отчайваме, да останем спокойни пред страховете и страстите си. Да сме напълно откровени със себе си.

Може би Холдън ще успее да осъществи мечтата си да бъде 'спасител в ръжта' и да спасява заблудените деца от пропастта. За онези, които са потиснати от състоянието на човечеството и света остава изборът да променят себе си във всеки един момент и да дадат своя дял светлина, която ще промени формата на цялото.



Всъщност търсенето и откриването на себе си не е задължително да бъде облечено във велики дела. Ежедневието ни предоставя достатъчно трудни ситуации, в които можем да преодолеем себе си. И това е едно много практично, интимно и духовно търсене, свързано с нашата същност и онова, което й пречи да се прояви.

Как да започнем? Нека засечем една минута, в която да седнем и просто да стоим, да видим света около нас и този вътре в нас - такъв какъвто е. Какво виждаме пред очите си, какво е усещането да дишаме и да имаме тяло, да го усетим като че за първи път. След това да проверим можем ли да сме спокойни, да не мислим, да не се притесняваме или описваме какво правим, да открием тишината и себе си в този момент.

Едно цяло пътуване може да започне с малка крачка. А какво по-хубаво пътуване от това, което ни прави по-добри хора.