 |
| Edmund Dulac - илюстрация към The Dreamer of Dreams |
И моля те, виж в мен дълбоко,
където стига само буден взор.
О, разпознай ме, колко те желая.
Но моля те, виж още в мен.
За тебе няма време, само колело с животи,
виж в мене, искам да съм с теб.
Не вярвай, моля те, за миг не вярвай,
когато те отричам със дела.
Когато си отивам, завърни ме.
Не вярвай ми, загубен съм човек.
Когато зло от мен излиза,
ти спри го, нека не руши.
Зова се твой, но колко грижи ти създавам,
и все пак, не отказвай се от мен.
Когато викам те, безбройни пъти,
и идваш с всеки повик от сърце,
какво ти причинявам щом забравя
и пред гласа ти свивам рамене.
Недей, недей, за миг недей ме изоставя,
нима ще изоставиш плачещо дете.
Дори от своя дом аз да те гоня,
недей напуска, той е само твой.
Вземи сърцето ми, в картина превърни ме.
Звезда изгряваща сред утринен пейзаж,
безветрен миг сред пролетна украса
и тихо езеро оглежда твоя лик.
No comments:
Post a Comment