Wednesday 19 October 2016

В нощта


Когато вечерта надви деня,
и сенки паднаха пред моята врата,
запалих свещ и тръгнах във нощта,
във тишината някой шепнеше ми да вървя.

Извика ме, завесата открехна,
Посочи ми надеждата последна.
И част от бъдещето ми разкри,
и позволи ми да погледна в твоите очи.

Разкри ми свойта мисъл, добрина,
безбрежна мъдрост, своята божествена душа.
И част от болката си с мене сподели,
че моето сърце дълбоко спи.

Че идваш ти пред всякоя врата,
очакваш, подаряваш, даваш светлина.
Но кой да чуе, кой да разбере,
щом натежали са очи, нозе.

И ако падна във нощта,
изгубя се, потъна, продължа.
Ще бъдеш ли със мен, ще ми помогнеш ли със светлина?
Ще позволиш ли ми да търся твоята ръка?

 Навярно до последно ще ми казваш да се боря,
да търся, да намирам, да преодолея своята неволя.
И дълг че имам нечовешки опит да направя,
безбройните си грешки да опитам да поправя.

No comments:

Post a Comment