Бдение II

Нима все тъй загубен аз ще бъда,

Edmund Dulac - илюстрация към
The Dreamer of Dreams

не виждаш ли, че искам свобода.
И моля те, виж в мен дълбоко,
където стига само буден взор.

О, разпознай ме, колко те желая.

Но моля те, виж още в мен.

За тебе няма време, само колело с животи,

виж в мене, искам да съм с теб.

Не вярвай, моля те, за миг не вярвай,

когато те отричам със дела.

Когато си отивам, завърни ме.

Не вярвай ми, загубен съм човек.

Когато зло от мен излиза,

ти спри го, нека не руши.

Зова се твой, но колко грижи ти създавам,

и все пак, не отказвай се от мен.

Когато викам те, безбройни пъти,

и идваш с всеки повик от сърце,

какво ти причинявам щом забравя

и пред гласа ти свивам рамене.

Бдение I

Вървя в гора безбожно тъмна,

от всякоя страна ме гледа враг.

 С очи едни, отвъдно тъмни,

със зейнала мъртвешка паст.

  Проблясва нежно птица лекокрила,

 с опашка дълга, с нежен глас

и сочи пътя, накъде да тръгна,

да ме не стигне зло във късен час.

Отекна вой, сърцето ми преряза,

 загубих ум и всяко сетиво.
   Да вървя, но как и накъде, и колко,
 щом паднал в примка съм на страх.

 Щом гласовете в мен завият,

 щом слепота и суета ми наредят,

ти стой до мен, не си отивай,

в гората тъмна, пътя ми води.

Музика: Йохан С. Бах - "Христос лежи в смъртните окови"

  Днес споделям една кантата от Й. С. Бах, която традиционно се изпълнява по време на Великденските празници.

Както можете да видите от текста по-долу, тя разказва за борбата между живота и смъртта, за битката и победата на Христос срещу смъртта, като алегория за спасението на индивида.

Поетично и с препратки към Библията, и всичко това комбинирано с мелодия, която хваща за ръка текста и не го пуска до края, Бах винаги ме кара да се замисля за живота си и да го погледна в перспектива. Перспективата, от която имам нужда.

Музика: Йохан С. Бах, "Събудете се, вика ни гласът"

Притчата за мъдрите и неразумните девици,
1822 Уилям Блейк

Йохан С. Бах е един от най-великите гении в световната музикална история.

Тук ще споделя една негова кантата - "Wachet auf, ruft uns die Stimme" ("Събудете се, вика ни гласът"), която е свързана с предишната тема за мотива за Младоженеца.

В кантатата откриваме библейския мотив за петте мъдри и петте неразумни девици. Накратко, всички те били в очакване на младоженеца и на сватбеното тържество, но първите се приготвили с масло за своите светилници, докато неразумните девици не го направили. Младоженецът се забавил и девиците се унесли в сън. Посред нощ се чули гласове, които обявили идването му (Христос е наричан още 'Среднощното Слънце'). Мъдрите девици запалили своите светилници и успели да стигнат до уреченото място, докато неразумните бързали да намерят масло за своите и в крайна сметка не били допуснати  на сватбеното гощение.

Това, което прави това произведение изключително красиво, за мен, е търсенето, копнежът и желанието; донякъде тъгата от разделението от божественото; впоследствие - единението и радостният възторг от връзката и онова присъствие, което носи утеха, мир и дълбоко щастие.

Духовните символи, част 2: Пентаграм

Пентаграм, наричан още "огнената звезда"

Това изследване беше вдъхновено от статия на Lara Atwood публикувана на www.sakrosawel.com

Пентаграмът, наричан още 'огнената звезда' или 'утринната звезда'. Той представлява петолъчна звезда и е един от най-значимите, изключително позитивни духовни символи.

Пентаграмът, в правилната си форма с върха нагоре, се използва за привличане на позитивни сили и едновременно с това като защитен символ - за отблъскване на отрицателна енергия и присъствие.

Той е символ, който намираме както в звездите, така и в пропорциите на човешкото тяло. Знак, който говори за божествената природа на човека, както и за неотменимата му връзка с духовното и целия космос.

История и Значение

Пентаграмът се появява в множество култури и религиозни течения.Древният му произход може да бъде проследен чак до Месопотамия, около 3000 г. пр.Хр. (снимка: разкопки край древния град Урук, днешен Ирак)

Питагорейците (VI в. пр. Хр.) също използвали пентатрама и го разглеждали
като свещен знак, защото въплъщава в себе си божествените пропорции (пропорцията φ , "златното сечение"). Пентаграмът бил свързван и с числото пет, което представлявало сливането между мъжкото и женското начало и олицетворявало петте елемента.

Питагорейците проповядвали, че елементите земя, огън, въздух и вода са проникнати от едно вещество, наречено етер - основа на жизненост и живот. Ето защо, те избрали петолъчна звезда, или пентаграма, като символ на жизненост, здраве, и взаимна свързаност.

(Тайните учения на всички времена, Менли Палмър Хол, Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages:Pythagorean Mathemathics)

Мъж от народа Серер, 1881г.

Пентаграмът присъства в автентичната култура на народа Серер в Западна Африка, където бива свързван със звездата Сириус (най-ярката звезда в нощното небе). Наричат го "звездата Yoonir". Според Уикипедия, върхът на звездата обозначава върховното им божество (Roog), както и 'произхода и завършека' (началото и края).

Петте свещени рани получени при разпятието

В християнството пентаграмът е свързван с Витлеемската звезда, която упътила тримата влъхви към новородения Спасител.

Освен това той е символ и на самият Христос. Иисус сам назовава себе си "утринна звезда", което е синоним на пентаграма:

 Аз, Иисус, изпратих своя ангел да ви даде това свидетелство за сборовете. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, аз съм ярката утринна звезда.

(Откровение 22:16)

Пентаграмът се свързва директно с образа на Христос и като "петте свещени рани"
получени по време на разпятието.

Друга референция към езотеричния Христос са Алфа и Омега (първата и последната буква от гръцката азбука). Можем да ги видим съвсем конкретно в други вариации на пентаграма.

Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.

(Откровение 22:13)

Пентаграмът е използван като позитивен символ в християнската среда (върху печати, щитове) до началото на Инквизицията (12 в.), когато е заклеймен и забранен като нечист символ. Християни, друиди, мистици и всички представители на езическите вярвания, които са се възползвали от позитивното значение на пентаграма са поставени в смъртна опасност. По този начин църквата съвсем ефективно 'краде' пентаграма и го превръща в символ табу.

Въпреки това, пентаграмът не бива заличен. Принципът, който стои зад него е твърде основополагащ и универсален, за да бъде унищожен.

Можем да открием космическо проявление на пентаграма в движението на планетата Венера, която описва петолъчната звезда с орбитата си в период от 8 години.

По-късно, огнената звезда намираме и в трудовете на немския философ Агрипа (15 в), който дава свой вариант наподобяващ Витрувианския човек на Леонардо да Винчи, както и следния съвет:

Нека държим фигурата на петолъчната Звезда винаги изправена, с горният триъгълник сочещ към небето, също както е тронът  на мъдростта.

Пентаграм на Агрипа

Витрувианския човек

 През 19в., френският мистик Елифас Леви дава нов облик на пентаграма, като добавя още елементи към него. Тук виждаме ясно пентаграма, като символ на микрокосмоса, изобилието от символи идва да покаже, че цялата вселена присъства под някаква форма в човека.

Музика: Away in a Manger, Ola Gjeilo