Бдение I

Вървя в гора безбожно тъмна,

от всякоя страна ме гледа враг.

 С очи едни, отвъдно тъмни,

със зейнала мъртвешка паст.

  Проблясва нежно птица лекокрила,

 с опашка дълга, с нежен глас

и сочи пътя, накъде да тръгна,

да ме не стигне зло във късен час.

Отекна вой, сърцето ми преряза,

 загубих ум и всяко сетиво.
   Да вървя, но как и накъде, и колко,
 щом паднал в примка съм на страх.

 Щом гласовете в мен завият,

 щом слепота и суета ми наредят,

ти стой до мен, не си отивай,

в гората тъмна, пътя ми води.