Духовните символи, част 2: Пентаграм

Пентаграм, наричан още "огнената звезда"

Това изследване беше вдъхновено от статия на Lara Atwood публикувана на www.sakrosawel.com

Пентаграмът, наричан още 'огнената звезда' или 'утринната звезда'. Той представлява петолъчна звезда и е един от най-значимите, изключително позитивни духовни символи.

Пентаграмът, в правилната си форма с върха нагоре, се използва за привличане на позитивни сили и едновременно с това като защитен символ - за отблъскване на отрицателна енергия и присъствие.

Той е символ, който намираме както в звездите, така и в пропорциите на човешкото тяло. Знак, който говори за божествената природа на човека, както и за неотменимата му връзка с духовното и целия космос.

История и Значение

Пентаграмът се появява в множество култури и религиозни течения.Древният му произход може да бъде проследен чак до Месопотамия, около 3000 г. пр.Хр. (снимка: разкопки край древния град Урук, днешен Ирак)

Питагорейците (VI в. пр. Хр.) също използвали пентатрама и го разглеждали
като свещен знак, защото въплъщава в себе си божествените пропорции (пропорцията φ , "златното сечение"). Пентаграмът бил свързван и с числото пет, което представлявало сливането между мъжкото и женското начало и олицетворявало петте елемента.

Питагорейците проповядвали, че елементите земя, огън, въздух и вода са проникнати от едно вещество, наречено етер - основа на жизненост и живот. Ето защо, те избрали петолъчна звезда, или пентаграма, като символ на жизненост, здраве, и взаимна свързаност.

(Тайните учения на всички времена, Менли Палмър Хол, Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages:Pythagorean Mathemathics)

Мъж от народа Серер, 1881г.

Пентаграмът присъства в автентичната култура на народа Серер в Западна Африка, където бива свързван със звездата Сириус (най-ярката звезда в нощното небе). Наричат го "звездата Yoonir". Според Уикипедия, върхът на звездата обозначава върховното им божество (Roog), както и 'произхода и завършека' (началото и края).

Петте свещени рани получени при разпятието

В християнството пентаграмът е свързван с Витлеемската звезда, която упътила тримата влъхви към новородения Спасител.

Освен това той е символ и на самият Христос. Иисус сам назовава себе си "утринна звезда", което е синоним на пентаграма:

 Аз, Иисус, изпратих своя ангел да ви даде това свидетелство за сборовете. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, аз съм ярката утринна звезда.

(Откровение 22:16)

Пентаграмът се свързва директно с образа на Христос и като "петте свещени рани"
получени по време на разпятието.

Друга референция към езотеричния Христос са Алфа и Омега (първата и последната буква от гръцката азбука). Можем да ги видим съвсем конкретно в други вариации на пентаграма.

Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.

(Откровение 22:13)

Пентаграмът е използван като позитивен символ в християнската среда (върху печати, щитове) до началото на Инквизицията (12 в.), когато е заклеймен и забранен като нечист символ. Християни, друиди, мистици и всички представители на езическите вярвания, които са се възползвали от позитивното значение на пентаграма са поставени в смъртна опасност. По този начин църквата съвсем ефективно 'краде' пентаграма и го превръща в символ табу.

Въпреки това, пентаграмът не бива заличен. Принципът, който стои зад него е твърде основополагащ и универсален, за да бъде унищожен.

Можем да открием космическо проявление на пентаграма в движението на планетата Венера, която описва петолъчната звезда с орбитата си в период от 8 години.

По-късно, огнената звезда намираме и в трудовете на немския философ Агрипа (15 в), който дава свой вариант наподобяващ Витрувианския човек на Леонардо да Винчи, както и следния съвет:

Нека държим фигурата на петолъчната Звезда винаги изправена, с горният триъгълник сочещ към небето, също както е тронът  на мъдростта.

Пентаграм на Агрипа

Витрувианския човек

 През 19в., френският мистик Елифас Леви дава нов облик на пентаграма, като добавя още елементи към него. Тук виждаме ясно пентаграма, като символ на микрокосмоса, изобилието от символи идва да покаже, че цялата вселена присъства под някаква форма в човека.

Музика: Away in a Manger, Ola Gjeilo

В сянката на луната

Потърсих те много отдавна и ти ме намери.

Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.

Ти открехна плътната завеса

и държа ръката ми между ужаса и надеждата.

Даде ми огледало и заръча да гледам.

Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.

Но отвърнах очи и зарових лице

в срама на невежеството.

И глупостта ме осинови,

както зла мащеха прибира царския син,

за да го разглези и оскоти.

Но ти отново ме потърси.

Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването. 

И вик от дълбочината ме разтърси.

Събори ме от пиедестала на гордостта,

и насъска хрътките на съвестта,

да мъчат раните ми всяка нощ.

Счупи порцелановото ми лице

и разтури покъщнината ми.

Божествената Майка

"Казвам ти, освен ако не следваш законите на своята Майка, няма начин да избегнеш смъртта. Но онзи, който е верен на законите на своята Майка, то неговата Майка ще му бъде също вярна. Тя ще излекува всички негови тревоги и той никога няма да боледува. Тя му дава дълъг живот и го предпазва от всички злочестия; от огън, вода и ухапвания на отровни змии. 

Защото Майка ти те е родила и поддържа живота в теб. Дала ти е своето тяло и единствено тя ще те излекува. Щастлив е онзи, който обича своята Майка и почива кротко на нейната гръд. 

Защото Майка ти те обича, дори когато се отвръщаш от нея. И колко повече би те обичала, ако обърнеш лице към нея? Истина ти казвам, безмерна е нейната любов, по-велика от най-огромната планина, по-дълбока от най-дълбоките морета. 
И онези, които обичат своята Майка, Тя никога не ги изоставя. Както кокошката брани своите пилци, както тигрицата - своите малки, както майката - своето новородено, така и Земната Майка пази Сина човешки, от всяка опасност и от всички злини."

 [...]

След това се молете на вашата Земна Майка:
"Майко наша, която си на земята, да се свети твоето име. Да дойде твоето царство. Да бъде твоята воля в нас, както е в теб. Както изпращаш всеки ден своите ангели, изпрати ги и на нас. Прости ни греховете, тъй както ние изкупуваме всички наши грехове срещу теб. И не ни давай болест, но ни избави от всяко зло. Защото твои са земята и тялото, и здравето.
Амин."

Исус, "Евангелие на мира от Есеите"

Пълен текст на български >>

Последно обновяване: 3.1.2016

Духовните символи, част 1: Въведение

Символите, били те под формата на лого на определена организация или фирма, емблема на религиозно или друг вид движение, та дори и като пътни знаци, са навсякъде около нас. Намираме ги в реклами, филми, книги, върху сгради, дори по дрехите, които носим.

Първоначално мислех това да е една статия, но в процеса на търсене на информация си дадох сметка, че темата е огромна. Макар да искам да разгледам само няколко символа, техния произход и значение, както и начина, по който се използват днес, си давам сметка, че това ще е трудоемко. Една добра причина е объркването, което съпровожда доста от символите. Вярвате или не, голям фактор в това объркване е модерната култура.

Символите. Защо са важни?

В ежедневието ни, символите ни помагат да се ориентираме кога да пресечем улицата, на коя страна увеличаваме или намаляме звука на телефона си, откъде спираме телевизора, къде е паркинга и т.н.

Символите, в духовен аспект, са заредени с определено послание и енергия, които имат своето влияние отвъд доводите на човек. Сетивата ни възприемат формата на символа, а друга част от нас възприема принципа, с който е натоварен даденият символ.

Идеите, които носят позитивните духовни символи са над ежедневието, те могат да отразяват божествената природа, стремежът към вътрешно съвършенство, принципи на духовната работа и т.н.

"Символизмът е езикът на Мистериите; всъщност е езикът не само на мистицизма и философията, но и на цялата Природа, защото всеки закон или сила, активни в проявите на универсума, се изявяват пред ограничените възприятия на човешките сетива чрез символа, като посредник. Всяка форма, която се намира в разнообразната сфера на съществуването е символична за божественото действие, което я е създало. Чрез символите, хората винаги са търсели начин да предадат онези мисли, които надминават ограниченията на езика. Отхвърляйки диалектите измислени от човека, като неадекватни и недостойни да увековечат божествени идеи, Мистериите са избрали символизма, като далеч по-находчив и съвършен начин за запазване на тяхното трансцедентално познание. В една единствена фигура символът може едновременно да разкрие и скрие, за мъдрите предметът на символа е очевиден, докато за невежите фигурата остава непроницаема. Така че, който има за цел да разкрие тайното учение на древността, трябва да търси учението не сред страниците на книги, които могат да попаднат в ръцете на недостойните, а на мястото, където е било скрито." (Тайните учения на всички времена, Менли Палмър Хол, Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages p. 38)

Музика: Лорин Хил - Отвъд рамките

Вероятно за почти всички, Лорин Хил (26 май 1975г.) е познато лице и глас. Тя е американска певица, композиторка и актриса.


Преди известно време ми попаднаха няколко нейни песни от концерта MTV Unplugged No.2 (2001), след това изгледах целия концерт и мисля, че си струва да го споделя тук.


Лорин поставя под въпрос социалните норми, традициите и начините, по които функционираме в обществото. 

Същевременно  с това в текстовете ѝ има подкана към индивидуален поглед навътре, към преодоляване и намиране на себе си.