Потърсих те много отдавна и ти ме намери.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.
Ти открехна плътната завеса
и държа ръката ми между ужаса и надеждата.
Даде ми огледало и заръча да гледам.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.
Но отвърнах очи и зарових лице
в срама на невежеството.
И глупостта ме осинови,
както зла мащеха прибира царския син,
за да го разглези и оскоти.
Но ти отново ме потърси.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.
И вик от дълбочината ме разтърси.
Събори ме от пиедестала на гордостта,
и насъска хрътките на съвестта,
да мъчат раните ми всяка нощ.
Счупи порцелановото ми лице
и разтури покъщнината ми.
