Въпроси

Недей ме пита, аз не мога да ти обясня,

не ме заливай, то е нещо над ума.

Когато тръгна във нощта, със малка светлина в ръка,

не е да се изгубя и умра.

Аз тръгвам да намеря пак деня.

Когато плача в самота, стена издигнал пред света,

не е депресия, не искам да се саморазруша,

а искам пак сърцето си да съживя.

И щом се хвърля в тишина,

не е за да избягам, да се отделя,

аз търся мост към всички да сградя.

И туй, че твоята пътека не вървя,

не е ненавист, не е сирота.

Къде, къде е моята душа?

И щом ме питаш аз мълча,

нима възможно е да обясня:

сърцето търси своята душа.

В нощта

Когато вечерта надви деня,

и сенки паднаха пред моята врата,

запалих свещ и тръгнах във нощта,

във тишината някой шепнеше ми да вървя.

Извика ме, завесата открехна,

Посочи ми надеждата последна.

И част от бъдещето ми разкри,

и позволи ми да погледна в твоите очи.

Разкри ми свойта мисъл, добрина,

безбрежна мъдрост, своята божествена душа.

И част от болката си с мене сподели,

че моето сърце дълбоко спи.

Че идваш ти пред всякоя врата,

очакваш, подаряваш, даваш светлина.

Но кой да чуе, кой да разбере,

щом натежали са очи, нозе.

И ако падна във нощта,

изгубя се, потъна, продължа.

Ще бъдеш ли със мен, ще ми помогнеш ли със светлина?
Ще позволиш ли ми да търся твоята ръка?

 Навярно до последно ще ми казваш да се боря,

да търся, да намирам, да преодолея своята неволя.

И дълг че имам нечовешки опит да направя,

безбройните си грешки да опитам да поправя.

Ангелска душа

Със бистър поглед, със сияещи очи

достигащи в душата до велики дълбини.

С осанка силна, ала лека и добра,

излъчваща безкрайна нежна светлина.

Със глас пламтящ, тъй силен и кънтящ

но също приласкаващ, топъл и любящ.

Какво е да си ангел, какво е да си светлина,

познаваща, обикнала, превърнала се в божия душа?

И как дойде, как стана ти безгрешен,

как засия звездата ти на небосклона вечен?

И как да те намеря, как да разбера

и как да видя твойта, земната следа?

Навярно нявга ти сред хората си бил,

навярно ти си плакал, навярно си се крил.

И може би си търсил в мъката си светлина,

надявал си се да намериш скритата врата.

Навярно и съдбата ти е била враг,

навярно времето вещаело е мрак.