Wednesday, 31 December 2014

Духовните символи, част 2: Пентаграм


Пентаграм, наричан още "огнената звезда"


Това изследване беше вдъхновено от статия на Lara Atwood публикувана на www.sakrosawel.com

Пентаграмът, наричан още 'огнената звезда' или 'утринната звезда'. Той представлява петолъчна звезда и е един от най-значимите, изключително позитивни духовни символи.

Пентаграмът, в правилната си форма с върха нагоре, се използва за привличане на позитивни сили и едновременно с това като защитен символ - за отблъскване на отрицателна енергия и присъствие.

Той е символ, който намираме както в звездите, така и в пропорциите на човешкото тяло. Знак, който говори за божествената природа на човека, както и за неотменимата му връзка с духовното и целия космос.

История и Значение

Пентаграмът се появява в множество култури и религиозни течения.Древният му произход може да бъде проследен чак до Месопотамия, около 3000 г. пр.Хр. (снимка: разкопки край древния град Урук, днешен Ирак)

Питагорейците (VI в. пр. Хр.) също използвали пентатрама и го разглеждали
като свещен знак, защото въплъщава в себе си божествените пропорции (пропорцията φ , "златното сечение"). Пентаграмът бил свързван и с числото пет, което представлявало сливането между мъжкото и женското начало и олицетворявало петте елемента.

Питагорейците проповядвали, че елементите земя, огън, въздух и вода са проникнати от едно вещество, наречено етер - основа на жизненост и живот. Ето защо, те избрали петолъчна звезда, или пентаграма, като символ на жизненост, здраве, и взаимна свързаност.
(Тайните учения на всички времена, Менли Палмър Хол, Manly P. Hall, The Secret Teachings of All Ages:Pythagorean Mathemathics)

Мъж от народа Серер, 1881г.
Пентаграмът присъства в автентичната култура на народа Серер в Западна Африка, където бива свързван със звездата Сириус (най-ярката звезда в нощното небе). Наричат го "звездата Yoonir". Според Уикипедия, върхът на звездата обозначава върховното им божество (Roog), както и 'произхода и завършека' (началото и края).

Петте свещени рани получени при разпятието

В християнството пентаграмът е свързван с Витлеемската звезда, която упътила тримата влъхви към новородения Спасител.

Освен това той е символ и на самият Христос. Иисус сам назовава себе си "утринна звезда", което е синоним на пентаграма:

 Аз, Иисус, изпратих своя ангел да ви даде това свидетелство за сборовете. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, аз съм ярката утринна звезда.
(Откровение 22:16)

Пентаграмът се свързва директно с образа на Христос и като "петте свещени рани"
получени по време на разпятието.

Друга референция към езотеричния Христос са Алфа и Омега (първата и последната буква от гръцката азбука). Можем да ги видим съвсем конкретно в други вариации на пентаграма.

Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.
(Откровение 22:13)

Пентаграмът е използван като позитивен символ в християнската среда (върху печати, щитове) до началото на Инквизицията (12 в.), когато е заклеймен и забранен като нечист символ. Християни, друиди, мистици и всички представители на езическите вярвания, които са се възползвали от позитивното значение на пентаграма са поставени в смъртна опасност. По този начин църквата съвсем ефективно 'краде' пентаграма и го превръща в символ табу.

Въпреки това, пентаграмът не бива заличен. Принципът, който стои зад него е твърде основополагащ и универсален, за да бъде унищожен.

Можем да открием космическо проявление на пентаграма в движението на планетата Венера, която описва петолъчната звезда с орбитата си в период от 8 години.

По-късно, огнената звезда намираме и в трудовете на немския философ Агрипа (15 в), който дава свой вариант наподобяващ Витрувианския човек на Леонардо да Винчи, както и следния съвет:

Нека държим фигурата на петолъчната Звезда винаги изправена, с горният триъгълник сочещ към небето, също както е тронът  на мъдростта.



Пентаграм на Агрипа
Витрувианския човек



















 През 19в., френският мистик Елифас Леви дава нов облик на пентаграма, като добавя още елементи към него. Тук виждаме ясно пентаграма, като символ на микрокосмоса, изобилието от символи идва да покаже, че цялата вселена присъства под някаква форма в човека.


Wednesday, 3 December 2014

В сянката на луната




Потърсих те много отдавна и ти ме намери.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.
Ти открехна плътната завеса
и държа ръката ми между ужаса и надеждата.

Даде ми огледало и заръча да гледам.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването.
Но отвърнах очи и зарових лице
в срама на невежеството.
И глупостта ме осинови,
както зла мащеха прибира царския син,
за да го разглези и оскоти.

Но ти отново ме потърси.
Знаеше, че цената няма да е в откритието, а в преследването. 
И вик от дълбочината ме разтърси.
Събори ме от пиедестала на гордостта,
и насъска хрътките на съвестта,
да мъчат раните ми всяка нощ.
Счупи порцелановото ми лице
и разтури покъщнината ми.