Вероятно за почти всички, Лорин Хил (26 май 1975г.) е познато лице и глас. Тя е американска певица, композиторка и актриса.
Преди известно време ми попаднаха няколко нейни песни от концерта MTV Unplugged No.2 (2001), след това изгледах целия концерт и мисля, че си струва да го споделя тук.
Лорин поставя под въпрос социалните норми, традициите и начините, по които функционираме в обществото.
Същевременно с това в текстовете ѝ има подкана към индивидуален поглед навътре, към преодоляване и намиране на себе си.
Miserere Mei, Deus или 'Смили се над мен, Господи' е произведение, което се е превърнало в символ на ренесансовата религиозна музика. Негов автор е Грегорио Алегри, италиански композитор, свещеник и певец.
Текстът е зает от Псалм 51 и се отличава с настроение на смирение и разкаяние. Това, което грабва, обаче, още преди да видиш текста, според мен, са невероятните гласове и полифоничната мелодия (типична за периода).
"Смили се над мен, о, Господи, според своята обична благост. Според множеството Твои милости, изличи моите прегрешения. Измий ме старателно от нечистието, очисти ме от греха ми. Защото признавам грешките си, и грехът ми е винаги пред мен. Срещу Теб единствено съм прегрешавал и съм вършил зло пред погледа Ти. Оправдана е твоята присъда и ясно е твоето решение Ето, дойдох на тази земя в грях и в грях бях заченат. Но ето, Ти желаеш истина в дълбочината на моето същество. Научи ме на мъдрост в най-вътрешните частици от мен. Очисти ме с исоп* и ще бъда чист, измий ме и ще бъда по-бял от сняг. Изпълни ме с радост и веселие. Тогава костите, които Ти си счупил ще се възрадват. Извърни лице от греховете ми и изличи всички мои прегрешения. Създай в мен чисто сърце, о, Господи. Възобнови непоклатим дух в мен. Господи, отвори устните ми и устата ми ще засвидетелства Твоята възхвала. Ти не изпитваш радост от жертвоприношението, иначе бих Ти го дал. Няма да се зарадваш от изгорени дарове. Жертвата приемлива за Бог е съкрушен дух. О, Господи, няма да презреш съкрушено и покаяно сърце Стори добро и се смили над Сион*. Съгради наново стените на Йерусалим. Тогава ще те възрадват праведните жертвоприношения. Ще те възрадват жертвите и даровете в огъня."
Исоп - тревисто растение разпространено в Средиземноморието и Централна Азия. Сион - хълм в югозападната част на Йерусалим.
През последните няколко дни се случиха неща, които за пореден път ме накараха да си спомня, че всички сме свързани.
Физическият свят създава усещането за граници и разстояние - и донякъде те са валидни. Днес можем да сме на едно място, а утре на хиляди километри. Но въпреки това съществуват много примери за връзка между хората отвъд разстоянието и времето.
Мисля, че почти всеки човек може да си спомни ситуация, в която е имал усещането или е знаел, че нещо ще се случи. Или когато понякога мислим за някого и получаваме обаждане от тях. За жалост, често пренебрегваме този вътрешен глас или го заглушаваме с доводите на ума.
Преди време живях за кратко в чужда страна. Една вечер ми се случи нещо неприятно, когато най-сетне се прибрах след случката, майка ми се обади. В началото не исках да споменавам за случилото се, но с течение на разговора реших да споделя, при което тя каза: "Знаех си, че нещо е станало!".
Това, че тя се беше вслушала в онзи вътрешен глас ми беше от помощ да получа подкрепата и загрижеността, от които се нуждаех в онзи момент.
Подобно на това, преди време сънувах свой близък човек. Но сънят беше по-различен от нормално, беше ясен и символичен. Това, което разбрах беше, че краят на живота на този човек е близо. В началото се притесних, не знаех какво мога или трябва да направя. В крайна сметка, реших, че ще се опитам да обичам и помагам на човека колкото е възможно.
Когато въпросният човек почина ми беше тъжно, но изпитах и утеха, че съм успял да бъда наблизо през последните дни. Знаех за себе си, че това е важно и не позволих на останалите задължения да го изместят.
Такива преживявания ми показват как всички сме свързани отвъд физическия свят, че загрижеността и отвореността към себе си и хората около нас, могат да ни помогнат да видим отвъд онова, което среща окото и да сме истински полезни по правилния начин.
Също така, откривам и че капацитетът ми за тази 'отвореност' е доста малък и незначителен, ако я нямам като фокус през деня. За щастие, в помощ съществуват различни упражнения, като съзнателност, които дават възможност на съзнателната част в нас да бъде активна.
"Има много начини да достигнеш Бог, аз избрах за своя пътека танца и музиката" -- Руми Познат на Запад като Руми, Мевляна Джалал ал-Дин Руми е един от най-значимите поети мистици в света.
Първото нещо, което ми идва на ум, когато помисля за него е 'out of the box'. Руми предлага невероятно новаторски поглед и подход към темите, за които пише.
По-долу предлагам две негови стихотворения. Преводите са мои и не претендират за кой знае какво качество, но в края има връзки към текстовете на английски за онези, които се интересуват.
"Съкровище в развалините"
Събори тази къща, защото хиляди къщи
*Украшение с инкрустиран карнеол
могат да се съградят с този карнеол*.
Съкровище лежи под къщата,
за туй не стой на едно място, няма друг начин.
Не се страхувай да разрушиш къщата,
защото със съкровището ѝ в ръце, можеш да построиш
хиляди къщи без труд и мъка.
Щом всичко свърши, къщата ще падне в развалини,
и съкровището изпод нея ще се открие.
Но то няма да бъде твое,
защото душата ти получава онзи божествен дар
като отплата за разрушената къща.
Ако душата не е свършила тежката работа - нищо не печели: Нищо няма за човешкото същество след това,
освен отплатата за това що е изработила душата тук.
Кажи 'да' бързо
Забрави живота си. Кажи, "Бог е Велик". Стани.
Мислиш, че знаеш кое време е. Време е за молитва.
Издялал си множество малки фигурки, твърде много.
Не чукай на коя да е врата като просяк.
Протегни дългите си ръце до друга врата, отвъд улицата по която вървиш,
улицата, гдето всички казват, "Как си?"
а никой не пита "Как не си?"
Утре ще видиш що си счупил и разкъсал тази нощ,
мятайки се в тъмнината. В теб има художник,
за когото не подозираш.
Той не се интересува как различно изглеждат нещата
на лунна светлина.
Ако си тук с нас, но не си верен,
причиняваш ужасни щети.
Ако си отворил обичта си за Божията любов,
ти помагаш на хора, които не познаваш
и никога не си виждал.
Истината ли говоря? Кажи 'да' бързо,
ако знаеш, ако си я знаел
от преди началото на вселената.
И понеже споменахме танци и музика, нека завършим тематично:
Последно обновяване: 24.8.2014 Текстове на стихотворенията на английски:
Това е цитат от книгата на Николай Райнов - "Богомилски легенди". Преди известно време реших да потърся някаква информация за богомилите и от беглото ми търсене в интернет попаднах на тази книга. Зачетох я и с голяма изненада открих сходство с Библиотеката от Наг Хамади. Последната представлява колекция от ранно-християнски гностически текстове намерени през 1945г. близо до град Наг Хамади, Египет. Навярно текстовете са били скрити, поради гоненията на църквата, след като била установена официалната версия на Библията.
За днешният читател не е лесно да разгърне такъв текст, защото съдържанието му е писано в друго време, за други очи и най-вече за едно различно разбиране. Някои текстове са провокативни, неразбираеми, изпълнени с контрасти, мистика и наглед противоречие. Трябва да ги четеш изцяло със сърце.
Повечето от легендите, които Николай Райнов е изнамерил звучат като приказки и това ги прави лесни за четене, но в същото време съдържат онова нещо, което ме накара да ги свържа с ръкописите от Наг Хамади.
Ако човек подходи с отворено съзнание, мисля че е възможно да усети силата на думите и да получи някакво разбиране за смисъла им. В крайна сметка думите служат за описание, а когато описваш нещо, което е отвъд ума и формите, е трудно да не изпаднеш в противоречие на изказа. Боян Мага - Лили Димкова Когато търсих повече информация за книгата, попаднах на източници, според които автор на легендите е възможно да е един от синовете на цар Симеон Велики - Боян Магесник (видео).
Според Петър Димков, едновременно със следването си в Магнаурската школа, Боян Магесника "е учил в тайна школа, където преподавали само на избрани египетските мистерии" (в. "Дума"). След завръщането си в България, именно той е дал началото на Богомилството.
Изглежда, чеЕгипет е възможна точка на свързване на "Богомилски легенди" и Ръкописите от Наг Хамади, авторът на първите е възможно да е бил повлиян от египетската духовност, а вторите са намерени в Египет (написани на коптски език, което показва връзката им с мястото).
Моето усещане е че "Богомилски легенди" е част от автентичното, не само българско, но и световно духовно богатство и си струва човек да се замисли и вглъби над описаните истории и символи. Приятно четене!
Въпреки, че акцентът на този блог е вътрешното търсене, вярвам че търсенето на истината и позитивната промяна трябва да върви в две посоки - вътрешна и външна.
Не живеем под похлупак, който ни предпазва или разграничава от случващото се в обществото или света.
Много от израженията на модерната култура и общество са в разрез с човешкото, справедливостта и универсалните принципи на любовта. Лесно е да се види, стига да погледнеш.
Въпросът пред всеки от нас е дали ни интересува и дали сме готови да поемем следващата стъпка - да бъдем активни - вътрешно и външно.
Може би повечето от нас са чували за символите по банкнотите на американския долар. Аз лично, обаче, никога не се бях замислял дори и да погледна за такива на нашите банкноти.
Бременна жена с ореол и сърп, с острие насочено към гърлото й:
Символите, позитивни или не, са натоварени със смисъл и послание, което човек възприема отвъд своите доводи и разсъждения. Независимо дали го разбираме или не, дълбоко в нас контактът със символа дава своя отглас върху психиката ни.
Маркетинг специалистите отдавна използват цветове, форми, картини, звуци и др., за да повикат асоциации, които биха помогнали да промотират своите продукти или услуги.
Остава да се запитаме каква е целта на този 'отрицателен маркетинг' разположен върху българския лев?
