Недей ме пита, аз не мога да ти обясня,
не ме заливай, то е нещо над ума.
Когато тръгна във нощта, със малка светлина в ръка,
не е да се изгубя и умра.
Аз тръгвам да намеря пак деня.
Когато плача в самота, стена издигнал пред света,
не е депресия, не искам да се саморазруша,
а искам пак сърцето си да съживя.
И щом се хвърля в тишина,
не е за да избягам, да се отделя,
аз търся мост към всички да сградя.
И туй, че твоята пътека не вървя,
не е ненавист, не е сирота.
Къде, къде е моята душа?
И щом ме питаш аз мълча,
нима възможно е да обясня:
сърцето търси своята душа.
