Със бистър
поглед, със сияещи очи
достигащи в
душата до велики дълбини.
С осанка
силна, ала лека и добра,
излъчваща
безкрайна нежна светлина.
Със глас
пламтящ, тъй силен и кънтящ
но също
приласкаващ, топъл и любящ.
Какво е да
си ангел, какво е да си светлина,
познаваща,
обикнала, превърнала се в божия душа?
И как дойде,
как стана ти безгрешен,
как засия
звездата ти на небосклона вечен?
И как да те
намеря, как да разбера
и как да видя
твойта, земната следа?
Навярно нявга
ти сред хората си бил,
навярно ти
си плакал, навярно си се крил.
И може би си
търсил в мъката си светлина,
надявал си
се да намериш скритата врата.
Навярно и
съдбата ти е била враг,
навярно
времето вещаело е мрак.
