Николай Райнов - "Богомилски легенди"

"Ще дам лъчи на оногова, който стане едно със Слънцето!"

Снимка - www.spiritualunitynetwork.org

Това е цитат от книгата на Николай Райнов - "Богомилски легенди". Преди известно време реших да потърся някаква информация за богомилите и от беглото ми търсене в интернет попаднах на тази книга.

Зачетох я и с голяма изненада открих сходство с Библиотеката от Наг Хамади. Последната
представлява колекция от ранно-християнски гностически текстове намерени през 1945г. близо до град Наг Хамади, Египет. Навярно текстовете са били скрити, поради гоненията на църквата, след като била установена официалната версия на Библията.

За днешният читател не е лесно да разгърне такъв текст, защото съдържанието му е писано в друго време, за други очи и най-вече за едно различно разбиране. Някои текстове са провокативни, неразбираеми, изпълнени с контрасти, мистика и наглед противоречие. Трябва да ги четеш изцяло със сърце.

Повечето от легендите, които Николай Райнов е изнамерил звучат като приказки и това ги прави лесни за четене, но в същото време съдържат онова нещо, което ме накара да ги свържа с ръкописите от Наг Хамади.

Ако човек подходи с отворено съзнание, мисля че е възможно да усети силата на думите и да получи някакво разбиране за смисъла им.
В крайна сметка думите служат за описание, а когато описваш нещо, което е отвъд ума и формите, е трудно да не изпаднеш в противоречие на изказа.

Боян Мага - Лили Димкова

Когато търсих повече информация за книгата, попаднах на източници, според които автор на легендите е възможно да е един от синовете на цар Симеон Велики - Боян Магесник (видео).

Според Петър Димков, едновременно със следването си в Магнаурската школа, Боян Магесника "е учил в тайна школа, където преподавали само на избрани египетските мистерии" (в. "Дума"). След завръщането си в България, именно той е дал началото на Богомилството.

Изглежда, чеЕгипет е възможна точка на свързване на "Богомилски легенди" и Ръкописите от Наг Хамади, авторът на първите е възможно да е бил повлиян от египетската духовност, а вторите са намерени в Египет (написани на коптски език, което показва връзката им с мястото).


Моето усещане е че "Богомилски легенди" е част от автентичното, не само българско, но и световно духовно богатство и си струва човек да се замисли и вглъби над описаните истории и символи.


Приятно четене!

Мрачните символи и негативните знаци на българските банкноти

 Въпреки, че акцентът на този блог е вътрешното търсене, вярвам че търсенето на истината и позитивната промяна трябва да върви в две посоки - вътрешна и външна.

Не живеем под похлупак, който ни предпазва или разграничава от случващото се в обществото или света. 

Много от израженията на модерната култура и общество са в разрез с човешкото, справедливостта и универсалните принципи на любовта. Лесно е да се види, стига да погледнеш.

Въпросът пред всеки от нас е дали ни интересува и дали сме готови да поемем следващата стъпка - да бъдем активни - вътрешно и външно.

Може би повечето от нас са чували за символите по банкнотите на американския долар. Аз лично, обаче, никога не се бях замислял дори и да погледна за такива на нашите банкноти.

Две видеа по темата:

Мрачни символи и негативни знаци в българските банкноти

Еленко Ангелов за ужасните символи в българските банкноти

Един пример за пронизания в сърцето Алеко Константинов:

За художествения дизайн на банкнотата е отговорен проф. Кирил Гогов, български художник. Изборът за личностите включени върху банкнотите е на БНБ.

Бременна жена с ореол и сърп, с острие насочено към гърлото й:

Символите, позитивни или не, са натоварени със смисъл и послание, което човек възприема отвъд своите доводи и разсъждения. Независимо дали го разбираме или не, дълбоко в нас контактът със символа дава своя отглас върху психиката ни.

Маркетинг специалистите отдавна използват цветове, форми, картини, звуци и др., за да повикат асоциации, които биха помогнали да промотират своите продукти или услуги.

Остава да се запитаме каква е целта на този 'отрицателен маркетинг' разположен върху българския лев?  

За "Спасителят в ръжта"

Днес си спомних за една книга, която прочетох преди известно време - "Спасителят в ръжта" на Джеръм Селинджър. Четях я бавно, почти с неохота, и само обещанието на братовчедка ми за поврат в посоката на настроението на книгата ме караше да се връщам към нея.

Постепенно с развитието на историята започнаха да личат проблясъци на хуманизъм, обърканост от фалша и жестокостта в обществото. Главният герой наблюдаваше хората в дълбочина и виждаше техните недостатъци, но само интелектът му не беше достатъчен да ги разбере  в тяхната пълнота. В същото време това засилваше усещането за безизходица и го караше да изпада в още по-дълбоки крайности. 

Арогантността и вулгарността му бяха неговия социален писък, напомнящ на едноименното платно на Едвард Мунк. Неспособност да се приспособиш, да разбереш, преодолееш и помогнеш...защото не знаеш как или че дори е възможно. Усещаш че нещо не е наред, но можеш само да го наблюдаваш и опишеш с мислите си, но не и да разбереш механизмите му из дъно и по този начин да го промениш в себе си.

Edvard Munch - The Scream

И въпреки, че може би историята на Холдън е малко пресилена, за да послужи на целите на своя автор, тя носи важно послание за всички нас. Човечеството се състои от индивиди и реалността на индивида съответства на тази на множеството. Някои хора са отворени за състоянието на човечеството - войни, бедност, празни речи и обещания, разруха на природата, насилие и опасности.

Може би сме готови да размахаме пръст и да се погнусим от всичкото безумие и тъга по света, да я изобличим и заклеймим - това би било нормално. За Холдън също беше напълно ясно лицемерието на системата, в която беше заключен. 

Неговата радост беше детски чистото в хората, това което толкова трудно се намира извън децата. Усещайки, че светът го е накарал да загуби това ценно нещо, той се бореше срещу всичко и всеки без сам да може да определи какво му липсва.

Всъщност като част от човечеството ние имаме възможността (и задължението?) да определим неговия ход и това е едно лично, вътрешно търсене на себе си. Какви сме като хора във всеки един момент? С какво сме изпълнени и какво даваме на другите? Ако искаме мир в света, имаме ли мир в себе си; ако искаме да ни обичат и разбират, даваме ли същото на хората около нас? Можем ли да не се отчайваме, да останем спокойни пред страховете и страстите си. Да сме напълно откровени със себе си.

Може би Холдън ще успее да осъществи мечтата си да бъде 'спасител в ръжта' и да спасява заблудените деца от пропастта. За онези, които са потиснати от състоянието на човечеството и света остава изборът да променят себе си във всеки един момент и да дадат своя дял светлина, която ще промени формата на цялото.

Всъщност търсенето и откриването на себе си не е задължително да бъде облечено във велики дела. Ежедневието ни предоставя достатъчно трудни ситуации, в които можем да преодолеем себе си. И това е едно много практично, интимно и духовно търсене, свързано с нашата същност и онова, което й пречи да се прояви.

Как да започнем? Нека засечем една минута, в която да седнем и просто да стоим, да видим света около нас и този вътре в нас - такъв какъвто е. Какво виждаме пред очите си, какво е усещането да дишаме и да имаме тяло, да го усетим като че за първи път. След това да проверим можем ли да сме спокойни, да не мислим, да не се притесняваме или описваме какво правим, да открием тишината и себе си в този момент.

Едно цяло пътуване може да започне с малка крачка. А какво по-хубаво пътуване от това, което ни прави по-добри хора.