15-ти август, Успение на Пресвета Богородица

Миналата година 15 август беше особено горещ слънчев ден. Спомням си, че когато излязохме на магистралата и пътят стана монотонен (вече не мислех откъде да мина и колко коли има около нас), имах интересно усещане. Като че в самия въздух наоколо усещах спокойствие и радост, може би това което някои наричат 'благодат'.

Почти се изненадах, защото определено не идваше от мен. Мисля че този беше от дните, в които бързах да свърша много неща и пренебрегнах за пореден път вътрешното си състояние. Но ето че това усещане беше с мен.

Напомни ми за усещането, което понякога носят дните на слънчевото равноденствие и слънцестоене (лятно/зимно слънцестоене и есенно/пролетно равноденствие), които са тясно свързани със символичната страна на живота на Иисус, както и други слънчеви божества по света.

Едва по-късно разбрах, че това е денят, в който християнството празнува Успение Богородично или Голяма Богородица, както се нарича още у нас. Това е денят, в който се вярва, че Дева Мария се пренася в отвъдния свят и заема своето почетно място сред божествените йерархии.

Коя е Тя?

Доколко познаваме същността зад иконата? И възможно ли е в наши дни да се свържем с Дева Мария, за да я опознаем?

Историята и съвремието ни изобилстват с примери за връзка с нея, с нейни проявления. Как да знаем, обаче, дали са истина? - Докато са чуждо преживяване, а не наше собствено, би било трудно.

Затова на този ден ми се иска да обърна внимание, да се вслушам, да помълча. Ако не съм готов да усетя повече, то поне да се възползвам от усещането на деня.

Блага Майко на преблагия Цар,

пречиста и благословена Богородице Мария,

излей върху изпълнената ми със страсти душа

милостта на твоя Син и наш Бог

и с Твоите молитви ме упъти към добри дела,

за да премина останалото време от живота си без порок,

и чрез Тебе да намеря рая, Богородице Дево, 

едничка чиста и благословена.

Амин.

Franz Shubert - Ave Maria: